Независимо от много научни статии, потвърждаващи вредата от алкохолните напитки за организма, включително сърдечносъдовата система, учените продължават изследванията в тази област. Сега изследователи от Йейлската медицинска школа в Кънектикът, САЩ, и Масачузетската болница са се заели да изяснят връзката между умерената консумация на алкохол и намаления риск от неблагоприятни за сърдечносъдовата система изходи. Резултатите са представени в Journal of the American College of Cardiology.
„Нееднократно е установявано, че леката/умерената консумация на алкохол е свързана с по-нисък риск от сърдечносъдови заболявания (в сравнение с въздържанието или минималната консумация). Но независимостта на този ефект беше трудна за разбиране и механизмите, които го опосредстват, не са ясно дефинирани. В това изследване ние използвахме голяма и добре характеризирана кохорта и наблюдавахме U-образна връзка между консумацията на алкохол и „сериозните неблагоприятни сърдечносъдови явления“, казват изследователите.
Лекар разкри кой е най-коварният алкохол. Ще останете изненадани
За да стигнат до такива изводи, изследователите са изучили данните на 53 064 души, съхранявани в Mass General Brigham Biobank. Средната възраст на участниците, преминали проучването, е 60 години, 60% от тях са жени; 23 920 души не са употребявали алкохол изобщо или в минимални количества (по-малко от едно питие на седмица – например приблизително 100 милилитра вино); 27 053 били леко или умерено пиещи (между едно и 14 питиета на седмица), а 2091 пиели повече от 14 питиета. Първата група включвала повече жени, хипертоници, диабетици и пациенти с анамнеза за тревожност и депресия.
Някои хора преминали позитронно-емисионна томография с 18F-FDG – това позволило да се оцени активността на невронните мрежи, свързани със стреса. Анализът също така взел предвид генетичните, клиничните, социално-икономическите фактори и начина на живот на участниците.
Проследяването е продължило средно 3,4 години, през което време 1914 души са имали сериозни нежелани сърдечносъдови събития (MACE). Но според авторите на изследването леката или умерена употреба на алкохол била свързана с по-нисък риск от MACE в сравнение с въздържанието или минималните нива.
Съществува ли безопасна доза алкохол?
„При 713 участници, преминали позитронно-емисионна томография на главата, леката до умерена консумация на алкохол се асоциира с намалена активност в невронните мрежи, свързани със стреса. Това частично медиира положителния ефект от лекото/умереното пиене върху риска от сериозни нежелани сърдечносъдови събития. Освен това леката или умерена употреба на алкохол се свързва с по-голямо намаляване на риска от MACE сред лицата с предшестваща тревожност (коефициентът на риск е 0,60 спрямо 0,78 в групата на въздържание/минимална консумация). [...] Тези данни обаче бяха уравновесени от неблагоприятни резултати, свързани със злокачествени новообразувания – рак ”, разказват медиците.
По думите им резултатите потвърждават, че ползите от умерената консумация на алкохол се обясняват със способността му да отслабва активността на невронните мрежи, свързани със стреса.
„Когато амигдалата е твърде активна, симпатиковата нервна система работи по-усилено, което повишава кръвното налягане и сърдечната честота и предизвиква освобождаването на възпалителни клетки. Ако стресът е хроничен, резултатът е хипертония, усилване на възпалението, повишен риск от затлъстяване, диабет и сърдечносъдови заболявания“, обяснява Ахмед Тавакол, водещ автор на статията.
Но тъй като вредата от алкохола за организма като цяло не може да се отрече, ще са необходими допълнителни изследвания. Освен това при по-високи дози – повече от 14 напитки на седмица – вероятността от инфаркт, напротив, се увеличава и общата мозъчна активност започва да се снижава.
