Стара поговорка гласи, че Рим не е построен за един ден, което означава, че завършването на големите проекти изисква време. Римската империя например е създадена постепенно и се разраства в продължение на стотици години от град-държава до колосална империя, простираща се от Великобритания до Египет, пише Live Science.
И както Рим и неговата империя не са били построени за един ден, така и не са били разрушени за един ден. Векове наред Рим е бил център на империята, но с промяната на съдбата на Рим концентрацията на властта в крайна сметка се измества от града и империята се разделя окончателно на две през 395 г. – една на изток и друга на запад. Но защо Римската империя се разделя на Западна Римска империя и Източна Римска империя? И бързо ли е станало това?
Накратко, роля е изиграл огромният размер на империята – нейните колосални граници я направили предизвикателство за управление – но други фактори, като политическа и социална нестабилност, бунтове, нашествия и нахлувания, също са довели до разделянето.
Огромната империя
Лесно е да се мисли, че Римската империя се е разпаднала, защото е станала твърде голяма, но според Марк Хъмфрис от университета Суонзи в Уелс всичко е по-сложно. Освен че има огромни размери, Римската империя също се сблъсква с многостранни проблеми, като съперничещи си римски владетели и чужди племена и империи, заплашващи техните граници.
Римската империя през 117 г. в нейния най-голям териториален обхват, по времето на смъртта на Траян (с васалите си в розово). Tataryn / CC BY-SA 3.0
„Римската империя е била най-голямата държава, която Западна Евразия някога е виждала, и въпреки че изглежда голяма на картата, тя е била още по-голяма на практика поради скоростта на комуникация – казва Питър Хедър, професор по средновековна история в Кралския колеж в Лондон. – По суша е било възможно да се пътуват около 32 километра на ден, докато сега можем да изминем може би 640 км. Като се има предвид, че реалната мярка за разстояние е колко време отнема на човек изминаването, Империята е била 20 пъти по-голяма, отколкото ни изглежда днес.“
В разцвета си Римската империя обхваща голяма част от Европа, както и части от Африка и Азия. Тя се простира от Атлантическия океан на запад до части от днешен Ирак, Кувейт, Турция и Сирия на изток.
Римската империя до известна степен е жертва на собствения си успех. Тя станала толкова голяма, че включвала много различни региони и култури, а с разрастването ѝ се разраствали и нейните граници. В резултат атаките и нежеланото пресичане на границите – предимно от готи и други варварски групи – станали по-чести и по-трудни за овладяване.
Pax Romana (в превод: „Римски мир“) е период в историята на Римската империя, характеризиран от относителен просперитет и продължително мирно съществуване, който трае от победата на първия римски император Октавиан Август във войната между Октавиан и Антоний през 30 г. Cristiano64 / CC BY-SA 3.0
Но Хедър е съгласен, че размерът не е единственият фактор за разделянето на Римската империя. „Размерът не е пълното обяснение, защото е била толкова голяма от I век сл.Хр. и виждаме разделяне едва през IV век“, казва изследователят.
И така, какво друго е изиграло роля? „Според мен два допълнителни фактора са усложнили основния проблем с разстоянието. Първият е издигането на Персия до статут на суперсила през III век [сл.Хр.], което e означавало, че Рим трябвало да има император някъде близо до персийската граница – обяснява Хедър. – Второто е, че до четвърти век определението за „римски“ се е променило, за да обхване провинциалните елити по целия път от Шотландия до Ирак. Много „римляни“, предвид мащаба на империята, са имали малка или никаква връзка със самия град Рим. Смятало се е, че разделянето на империята би улеснило наблюдението на тези много често различни региони и култури.
Св. Амвросий не позволява на император Теодосий да влезе в църквата, картина на Ван Дайк от XVII век. Public Domain
Окончателното разделяне
Разделянето на Римската империя е било продължително и е настъпило още преди окончателното разделение на Източна и Западна през четвърти век, смята Хъмфрис.
„Ние често си мислим, че [разделянето] се случва в един конкретен момент. Най-често срещаната дата е 395 г., когато [римският император] Теодосий I умира и е наследен от синовете си Аркадий и Хонорий, които стават владетели съответно на Изтока и Запада", казва Хъмфрис.
Въпреки това принципът на управление с повече от един император към този момент е бил част от рамката на имперското управление в продължение на повече от век. Диоклециан, който става император през 284 г., експериментира с различни конфигурации. Той установява тетрархия, или управление на четирима, между двама старши императори, или августи – един на изток и един на запад – и двама младши владетели, или цезари.
Тетрархията на Диоклециан. Cjcaesar / CC BY-SA 3.0
Тетрархията се разпада малко след абдикацията на Диоклециан през 305 г. сл.н.е. и след като различни августи и цезари се борят за власт, империята се обединява отново, когато Константин I отстранява своите съперници през 324 г. Но империята отново е разделена след смъртта на Константин, този път между трима от неговите синове.
И така, ако Римската империя е била разделена много по-рано от често цитираната дата 395 г., защо историците определят точно тази година като времето, когато империята се е разделила? „Подозирам, че това, което се случва след 395 г., е, че разделението изглежда по-ясно в ретроспекция“, смята Хъмфрис.
„Може би е имало „прекомерно подчертаване на обединението на империята преди 395 г.“, продължава Хъмфрис и добавя, че „идеята, че Теодосий I е последният владетел на единната Римска империя, е пълна глупост“. Например Теодосий „почти винаги е управлявал съвместно с някой друг, дори ако е избрал да не признава винаги някои от тях за легитимни императори“, което би означавало, че преди 395 г. „разцеплението“ вече е било налице.
Разделянето на Римската империя, наложено върху съвременните граници. Geuiwogbil / CC BY-SA 3.0
И така, след като империята се е разделила на две, какви са били отношенията между двете части? Работили ли са двете страни на империята тясно заедно и действали ли са като едно?
„Невинаги – обяснява Хедър. – Било е много трудно да се разделят управленията и да се поддържат добри отношения в дългосрочен план. Това е било направено, защото е било необходимо, но обикновено е генерирало напрежение и това е било неизбежен проблем.“
Хъмфрис е съгласен с Хедър.
„Идеалът е бил двете части да управляват в хармония – казва Хъмфрис. – Императорите на Изтока и Запада са секли монети с имената на другия и имало военна помощ, изпратена на Запада от Изтока срещу вандалите. Въпреки това е имало моменти на напрежение. Понякога отношенията можели да се развалят.“
Например често се случвало Изтокът и Западът да отказват да признаят консулите, номинирани от другия. По време на периода на възход на Стилихон [могъщ и влиятелен военачалник с полуварварски произход] на Запад, консулите от Изтока не били признати на Запад през 399 и 400 г. Този отказ да се признаят консули е бил характерен за по-ранни сривове в отношенията между императорите в различни части на империята, отбелязва Хъмфрис.
В този момент консулството е било „изцяло почетна позиция“ и обикновено се е възприемало като награда, а не като високопоставена длъжност. Следователно, да отбягваш консул, означавало да покажеш презрение към уважаван, често героичен индивид.
Къща, но разделена…
Разпадането на Римската империя. Thomas Cole / Public Domain
Западната империя в крайна сметка се разпада през 476 г., когато Одоакър – германски водач, често наричан първият „варварски крал“ на Италия – се разбунтува и сваля император Ромул Августул. Това се смята за крайната точка на Западната Римска империя.
Източната Римска империя, известна също като Византийска, оцелява до 1453 г., въпреки че много историци – включително Хедър – не смятат това за част от "истинската" Римска империя.
„Бих казал – и не само аз – че Византийската империя е била държава-наследник на Римската империя, както всяко от нейните западни подобия, като Вестготското или Франкското кралство“, отбелязва Хедър.
ВИЖТЕ ОЩЕ: Палмирската империя не е унищожена от Рим
