От слънцестоенето нататък продължителността на деня и нощта се променят. Ако се намирате в Северното полукълбо, вече сте посрещнали лятото на 21 юни – деня на лятното слънцестоене. Това означава, че продължителността на деня бавно, но сигурно ще намалява през следващите шест месеца.
Но ако сте любители на залезите, може би вече знаете един озадачаващ факт: последният залез за годината се случва дни след слънцестоенето, а не в най-дългия ден, пише IFLScience.
Лятно слънцестоене: Науката зад най-дългия ден в годината
Каква е причината за това? Може би това, че нашите ежедневни измервания на продължителността на деня не са съвсем правилни, когато се измерват от ден на ден. Също така орбитата на Земята е близка, но не е точно перфектна окръжност. И на всичкото отгоре нашата планета има доста впечатляващ наклон от 23,5 градуса, което всъщност е причината да имаме сезони. Всичко това заедно влияе върху ежедневната ни продължителност на деня.
Обичайните 24 часа са това, което наричаме денонощие. Технически това е средното слънчево време. Слънчевият ден е времето между преминаването на Слънцето през един и същи меридиан. Ако осредним всички дни в годината, получаваме 24 часа плюс или минус няколко милисекунди. Но продължителността на един конкретен ден може да се промени с много секунди, ставайки по-дълъг при лятното слънцестоене и по-къс при равноденствията.
Тъй като истинският слънчев ден се удължава около слънцестоенето, нашите часовници го възприемат като промяна в продължителността на деня. Така че, да, броят на дневните часове бавно намалява и изгревът е малко по-късен, но реалният обяд е леко изместен от измерения обяд, поради което последният залез за годината всъщност ще бъде малко по-късно, а не на слънцестоенето.
Един от проблемите тук е, че Земята, както споменахме, е наклонена, което създава сезоните, нейните равноденствия и слънцестоения. Освен това орбитата на Земята периодично приближава или отдалечава планетата от Слънцето. Тази промяна в разстоянието е около 5 милиона километра, като най-отдалечената точка (афелий) се случва в началото на юли, а най-близката (перихелий) се случва в началото на януари. Земята се движи с различни скорости през годината.
Преди появата на живота денонощието на Земята е било с продължителност 19 часа
В крайна сметка Слънцето и нашият осреднен часовник се разминават. Те често не съвпадат, но това става по-очевидно, когато разглеждаме такава крайност като лятното слънцестоене.
Ако харесвате готини визуализации и любопитни моменти от деня на Земята, вижте това страхотно видео за това как слънчевата светлина се разпростира върху Земята за една година.
