Учените предложиха нова хипотеза за това как жителите на Теночтитлан и околните селища са поддържали селскостопански календар, който точно проследявал смяната на сезоните и дори отчитал високосните години.
Столицата на империята на ацтеките Теночтитлан е основана през първата половина на XIV век и се разраства много бързо. Испанците, които завладяват и до голяма степен унищожават града през 1521 г., отбелязват, че там са живели около милион души – и става дума само за градското население.
Тоест, по времето, когато конкистадорите пристигат, Теночтитлан е най-големият град на Земята (поне в Западното полукълбо). За сравнение: в най-големия град на Испания – Севиля – по това време има по-малко от 50 хиляди души. Като цяло, според съвременните оценки, до началото на XVI век в Мексиканската долина са живели до три милиона души.
Мексиканската долина е плато в централната част на Мексико, заобиколено от всички страни от планини. Там не е най-благоприятният климат за земеделие. Но както често се случва, можете да свикнете с климатичните особености на региона, особено ако знаете кога ще започнат и спрат дъждовете.
На 24 февруари слънцето над Тлалок изгрява точно в подравняване на древния каменен път (Ben Fiscella Meissner / PNAS, 2022)
За да се нахранят милиони хора в регион със суха пролет и летни мусони, е необходимо да се разбере кога точно ще дойде този или онзи сезон. Твърде ранните или твърде късните валежи могат да доведат до катастрофа. Неспособността да се отчитат колебанията във високосната година също застрашавала с провал на реколтата.
Испанските летописци отбелязват, че ацтеките са имали календар, с който са съгласували селскостопанската работа, но завоевателите не съобщават формата на този календар. Авторите са публикували статия в списание Proceedings of the National Academy of Sciences, в която дават своето обяснение.
Според учените ацтеките са използвали планините около Мексиканската долина като слънчева обсерватория. Те трябвало да стоят на едно и също място всеки ден в момента на изгрева на слънцето и да маркират точката, в която то се появява иззад върховете на Сиера Невада. Можели са да стоят навсякъде, по-важно е било да знаят къде да гледат.
За да установят това, изследователите изследвали древни ацтекски текстове. В някои от тях се споменава планината Тлалок, която се намира в източната част на планините около долината. Това е угаснал вулкан с височина малко над четири хиляди метра над морското равнище. В наши дни Тлалок е свещено място. Нещо повече, неговата сакралност е свързана именно със слънцето: смята се, че за да се изпълни желаното, първо трябва да се наблюдава залезът над Тлалок, а след това изгревът на светилото.
Използвайки астрономически компютърни модели, учените са установили, че ориентацията на древния каменен път, водещ до вече разрушения храм на върха на свещената планина, съвпада с изгрева на слънцето на 24 февруари, първия ден от новата година за ацтеките от долината.
Тлалок или друг ориентир може да се наблюдава от всяко място, важното е то да е постоянно / Exequiel Ezcurra et al.
Слънцето, когато се гледа от фиксирана точка на Земята, не следва една и съща траектория всеки ден. През зимата се движи на юг от небесния екватор и се издига на югоизток. С наближаването на лятото, поради наклона на Земята, изгревът се премества на североизток – явление, известно като слънчева деклинация (склонение).
Именно наблюдението на изгрева, според авторите на статията, е помогнало на ацтекските селяни да съставят много точен календар на сезонните промени, а на негова основа – селскостопански. Учените смятат, че ритуалният календар е бил свързан и с астрономически наблюдения.
Може би ще си спомните Слънчевия камък (на началната снимка) – диск, на който е представена космогонията на ацтеките. По-рано учените смятаха, че това е неизвестният календар на Теночтитлан. Погрешността на тази гледна точка е доказана отдавна. Авторите на новата работа също така отбелязват, че Слънчевият камък най-вероятно е бил използван изключително за ритуални и церемониални цели.
