Харапа и Мохенджо-Даро са препъникамък за археолозите. В продължение на хиляди години долината на Инд е била обитавана от народ, който е изчезнал в пика на своето развитие, но е оставил след себе си множество улики. Разгадавайки значението им, учените ще открият ключа към мистерията на най-древната култура на планетата.
Стимул за по-усърдна работа
Международната научна конференция в Тамил Наду, Индия, приличала повече на пазар. На събитието били представени няколко глинени гърнета, по стените на които са запазени неизвестни надписи.
Един след друг учените съобщавали, че надписите са много подобни на образци, с които вече разполагат. Скоро ръководителят на правителството на щата Мутхувел Сталин обявил награда: един милион долара за този, който успее да дешифрира сложните знаци.
ОЩЕ: Археолози откриха подземен лабиринт на инките, потвърждавайки вековен слух
Откъде цялото това вълнение? Причината била, че писмеността била почти идентична с тази, използвана от Индската цивилизация.
„Около 60 процента от символите, открити върху керамиката от долината на Инд, са подобни на тези, представени на конференцията – отбелязва премиерът Сталин, – а сходството на надписите е почти 100 процента“.
Културата на градовете Харапа и Мохенджо-Даро (както още се нарича Индската цивилизация) за две хиляди години съществуване (3300 – 1300 г. пр.н.е.) е оставила след себе си огромен брой артефакти. Така че за археолозите това е истински Клондайк.
Но все още има много въпроси за нея. Един от тях е писмеността. Лингвистите се опитват да я разберат от втората половина на ХХ век. Те я сравняват с египетски йероглифи, шумерски и хетски азбуки. И дори с ронгоронго – азбуката на жителите на Великденския остров.
ОЩЕ: Без царе и владетели. Индската цивилизация процъфтявала без управници
Но всичко без резултат. Сред 50-те съществуващи днес 50 варианта за дешифриране няма даже двойка, която дори леко да съвпада една с друга.
„Може би парична награда ще насърчи изследователите да покажат повече ентусиазъм за това начинание“, пошегувал се Мутхувел Сталин в края на конференцията.
Метрополис от бронзовия век
Задачата наистина не е лесна. Изминали са повече от сто години, откакто цивилизациите Харапа и Мохенджо-Даро са влезли в аналите на историята. Но през това време учените са постигнали малък напредък.
Всичко започнало през 1914 г., когато индийският археолог Ракхал Дас Банерджи тръгнал да проучи пакистанските могили по поречието на Инд. Никой не бил ходил там преди него и местните жители смятали мястото за прокълнато.
ОЩЕ: 9000-годишни незалепващи тави приготвяли фокача от неолита
Но Банерджи бил уверен в успеха. Така един от хълмовете, който той първоначално идентифицирал като будистка ступа, се оказал древен град. Както по-късно отбелязал британският археолог Джон Маршал, „Мохенджо-Даро, възникнал преди повече от пет хиляди години, поразяваше със своя мащаб“.
„Сградите бяха високи три или четири етажа – пише той – и бяха построени с използването на изпечени тухли. Всяка къща имаше баня и тоалетна. Прекрасно измислена канализационна система. Отпадъците се отвеждали в специални колектори, всеки от които беше покрит с внимателно изсечена каменна плоча. Запасите от питейна вода са се съхранявали в специални резервоари."
През първите 15 години на мащабни разкопки – от 1917 до 1932 г. – били събрани повече от 40 хиляди артефакта. Сред тях са изкусно полирани бронзови статуи, глинени съдове с идеална форма и много други. Дори тежестите за везните били ясен знак за централизирана система за търговия.
ОЩЕ: Мистериозна глава на "човек-змия" отпреди 7500 години повдига въпроси
Същата била картината в Харапа, разположена нагоре по течението на Инд. Този град с идеална планировка, според груби оценки, е бил обитаван от повече от 20 хиляди души. Истински мегаполис на своето време.
Лотал, на брега на Арабско море, в древността е бил център на науката и технологиите. Населеното място, подобно на Венеция или Амстердам, било пресечено от напоителни канали. Местните учени използвали подобие на компас и изучавали движението на звездите за навигационни цели.
Подредените улици и сгради предполагат древно градоустройство в строителството на Мохенджо-Даро. Gaffar772 / Wikimedia Commons / CC BY-SA 4.0
Системата от водни артерии, разработена в много градове, според учените се е превърнала в ключ към дълголетието на културите Харапа и Мохенджо-Даро.
„Оцеляването на повечето древни цивилизации е зависело от един критичен фактор – достъпът до вода. Изучаването как са управлявали и използвали водата ни помага да разберем как човечеството се адаптира към нови ситуации“, казва Камерън Петри, професор по археология в университета в Кеймбридж.
ОЩЕ: Учени сравниха съвременните хора и жителите на Месопотамия
Сред руините на Ракигари в долината на Инд неговият екип открил следи от необичайна система на селскостопанска обработка. Жителите на древния град отглеждали едновременно няколко вида зърнени храни и зеленчуци, които са изисквали повече или по-малко влага. По този начин е било възможно да има запаси от храна дори в най-сухите години.
Непредсказуемостта на стихиите
Но едно обстоятелство не позволява на специалистите да спят спокойно. Нито един от градовете в долината на Инд не показва следи от външно завоевание. И нито един човешки скелет. Освен това названието Мохенджо-Даро например се превежда от синдхи като „Хълмът на мъртвите“.
"Нещо повече, създаваше се впечатление, сякаш всички жители просто са напуснали домовете си за един ден. Какво ги е накарало да направят това, не е ясно", пише Джон Маршал.
ОЩЕ: Произходът на най-ранната писменост в света сочи към месопотамски символи върху печати
По-късно колегата му Мортимър Уилър предполага, че древната култура е изчезнала в резултат на военната експанзия на арийските племена през II хилядолетие пр.н.е.
Миниатюрни вотивни фигури или играчки от Харапа, около 2500 г.пр.н.е. Теракота със следи от полихромия. Trish Mayo / Wikimedia Commons / CC BY 2.0
В покрайнините на Мохенджо-Даро неговият екип открил 50 скелета. Всички те, както се казва в бележките на археолога, носели следи от насилствена смърт. Но през 1994 г. антрополозите установили, че „травмите“ по черепите са резултат от многогодишна ерозия. Освен това останките били с хиляда години по-млади от арийското нашествие.
Родила се друга хипотеза: градът е загинал от наводнение. Това мнение споделя и ръководителят на последната голяма експедиция до Мохенджо-Даро – американският археолог Джордж Дейлс.
„В средата на второто хилядолетие – обяснява той – нивото на Арабско море се повишило рязко. Като следствие настъпил мощен разлив на река Инд. В резултат регионът станал негоден за обитаване. И народите масово мигрирали на югоизток.“
ОЩЕ: Вавилонската карта на света: Какво крие най-старата известна карта на древния свят
Дейлс отбелязва, че около същия период Древен Египет и Шумер са изпаднали в упадък поради рязкото спадане на реките. Оказва се, че Индската може да е загинала от непредсказуемостта на стихия, която е познавала до съвършенство. Научната общност обаче не смята и тази версия за убедителна. Това означава, че първата цивилизация на Земята все още пази своите тайни.
