Легендите разказват, че през всичките 35 години, през които Хасан ибн Сабах (известен като Стареца от планината) е живял в Аламут, той никога не е напускал крепостта и не е слизал от планината. Иранските историци смятат, че това не е така: Стареца е водил доста наситен живот.
Още: Извънземни и косатки с ножове. Откритие в пустинята изплаши учените
Още: Пъб в английска провинция е обитаван от призраци, твърдят местни
Историята на асасините – низаритски исмаилити, наричани презрително хашишини от своите противници, почти изцяло се състои от легенди. Историческите извори са оскъдни и на места също приличат повече на митове. Смята се, че обитателите на Аламут са оставили след себе си доста подробни хроники на своите дела, но те са оцелели до наши дни само в преразказа на историци, служили на монголите.
Персийска астролабия от 18. век (Andrew Dunn / CC BY-SA 2.0)
Още: Партените: Незаконните деца на войната на Спарта
Още: Този рядък минерал е по-стар от Земята
Ирански археолози съобщават, че в крепостта Ламасар, която е била най-голямата крепост на асасините (Аламут е бил резиденция на техния основател, но силно е отстъпвал по размери), са открили фрагменти от астролабия, най-древния астрономически инструмент. Астролабията се намирала в кръгла кула, чиито подове и стени били облицовани с глазирани керамични плочки.
За още любопитни и полезни статии - очакваме ви във Viber канала ни! Последвайте ни тук!
Още: Мистериозна глава на "човек-змия" отпреди 7500 години повдига въпроси
Още: Можете ли да кажете кой възел е най-здрав? Повечето хора се провалят
Плочките се приписват на средния ислямски период (1000 – 1200 г.), тоест към времето, когато Ламасар е бил в ръцете на исмаилитите от Аламут, с други думи – на асасините.
Alamut Castle was originally built in the 9th century at an elevation over 6,800 feet. In 1090 AD, the fortress became a stronghold for Hassan-i Sabbah and his followers, who came to be referred to as his Assassins.The Assassins were meticulous in killing the targeted individual. pic.twitter.com/379pnojq73
— Ticia Verveer (@ticiaverveer) February 17, 2018
Още: Революции, променили историята по VIASAT HISTORY (ВИДЕА)
Още: Древни британци убили и разчленили най-малко 37 души
Масовата култура представя асасините като безмилостни убийци, които не воюват, а се разправят с врага в тъмна улица. Всъщност те са ислямски еретици. Учението на исмаилитите (низарите) се появява почти веднага след формирането на исляма. Неговите привърженици смятат, че династията на Омаядите не трябва да управлява мюсюлманите, тъй като властта им не е дадена по право, след убийството на Али ибн Абу Талиб, четвъртия праведен халиф. Според исмаилитите трябва само да се върне властта на наследниците на Али, с което Омаядите категорично не са съгласни.
Както често се случва, борбата за власт преминава в религиозната сфера. Преподавателите в медресето, преминали на страната на исмаилитите, разпространяват новото учение сред учениците. Един от тези ученици е Хасан ибн Сабах.
Хасан ибн Сабах (Неизвестен автор / CC BY-SA 4.0)
След като завършва медресето, той пътешества известно време и след това решава, че е време да се заеме за работа. За бъдеща резиденция Хасан ибн Сабах избира крепостта Аламут. След провеждане на предварителна проповедническа работа, както и подкупване на коменданта на крепостта, на 9 септември 1090 г. Ибн Сабах превзема Аламут.
Съвременните историци смятат, че Аламут не е бил много добре укрепен, но и не се е нуждаел от това. Прозвището си „Орлово гнездо“ крепостта получава заради местоположението си – върху скала с височина 200 метра в тясна долина с два прохода.
За сравнително кратко време исмаилитите под ръководството на Ибн Сабах превземат редица крепости около Аламут. Най-важната и най-голямата от тях е крепостта Ламасар: зад стените ѝ има големи резервоари и зърнохранилища. По време на многобройните опити на бившите владетели на тази област да си върнат земите Аламут и Ламасар винаги остават непристъпни. И ако по-рано се смятало, че Хасан ибн Сабах никога не е напускал Аламут, сега историците са на мнение, че Ламасар е бил зимната резиденция на всички владетели на асасините. Тоест Стареца от планината може да се е занимавал с астрономически наблюдения в Ламасар.
Както вече бе споменато, масовата култура ни представя асасините не като членове на религиозна секта, а като орден на наемни убийци, на които им е все едно кого убиват, стига лидерът им да го посочи. Но тези легенди, въпреки че имат много дълги корени, са с много съмнителен произход.
На 28 април 1192 г. по улиците на Йерусалим двама мъже в дрипи нападат краля на Йерусалим Конрад Монфератски и го убиват. Пикантността на ситуацията е в това, че Конрад така и не могъл да бъде коронован: той бил избран за крал едва два дни по-рано.
Едуард I, крал на Англия, също едва не е убит от асасин, вероятно изпратен от мамелюкския султан Байбарс, за да премахне съпротивата му срещу 10-годишното примирие с християните в Йерусалим. Той оцелява на косъм. (Gustave Doré / Public Domain)
Изглежда, че християните от Йерусалим живеят в плътна обсада от мюсюлмани. В битката при Хатин Салах ад-Дин разбива напълно армията на кръстоносците и във всеки момент може да пререже останалите. А християнските владетели и благородници начело с Ричард Лъвското сърце (той оглавява Третия кръстоносен поход, а протежето му е противник на Конрад) се карат за трона.
Един от убийците е заловен. Източници съобщават, че подложен на мъчения, той се е нарекъл асасин. Но в същото време назовал поръчителя на убийството: по думите му това бил крал Ричард. Такова обвинение не се харесало на Ричард, той се опитал да прехвърли стрелите към Салах ад-Дин, който като глава на мюсюлманите можел да моли главата на асасините за помощ. Но както помним, асасините са еретици според праведните мюсюлмани. Следователно версията „Ричард“ не е достоверна. Въпреки това именно тя е залегнала в основата на легендата за убийците от Аламут. А религиозните различия, които направили тази версия съмнителна, били почти забравени.
Битката при Хатин (Gustave Doré / Public Domain)
Историята на низарската държава Аламут завършва през 1256 г., по време на така наречения Жълт кръстоносен поход (похода на монголите срещу низарите). Крепости, които нито мюсюлмани, нито християни могат да превземат, падат пред монголите.
