Най-дългата верига от вулкани е открита в Източна Австралия.
Откритието не се явява случайно. Геолозите отдавна отбелязват неголеми огнища на вулканична активност на континента, но едва сега са открити признаци на древна "огнена дъга", която обединява разпръснатите огнища в гигантска мрежа. За откритието съобщава сп. Nature.
Региони със следи от вулканична активност в изобилие се срещат в Източна Австралия, но са отделени на стотици километри един от друг. Геологът Родри Дейвис (Rhodri Davies) заподозрял, че тези огнища имат общ източник: магмен плум (бърз поток магма в горните слоеве на мантията), топящ земната кора с придвижването на Австралийската тектонска плоча на север.
За да открият доказателства за своята хипотеза, Дейвис и колегите му с помощта на радиоактивни изотопи на аргон установили кога във всеки от районите на Източна Австралия е започнала вулканична активност. Установено било, че една и съща гореща точка (дълбок източник на енергия), вероятно свързана с мантийния плум) отговаря за активността в Източна Австралия.
Новооткритата верига вулкани, наречена Косгроув, се е образувала преди 9-33 милиона години. Тя се протяга от Хилзбъро на север (недалече от Големия бариерен риф) до Тасмания на юг – на две хиляди километра.
Голямото разстояние между отделните огнища и повърхностният вулканизъм се обясняват с това, че в много места литосферата е била прекалено плътна и магмата не е могла да излезе навън. За такива явление дебелината на литосферата не трябва да превишава 130 километра.