Американски учени откриха връзка между определена група гени и запазването на когнитивните способности в напреднала възраст. Те откриха, че за да се повиши активността на тези гени, е необходимо да се поддържа интелектуална активност през целия живот. Това обяснява факта, че хората, които са любознателни, водят интензивен живот и постоянно учат, по-рядко страдат от деменция. Резултатите са публикувани в списание Science Translational Medicine, предава БГНЕС.
С напредването на възрастта паметта на хората се влошава, когнитивните им способности намаляват и в крайни случаи се стига до болестта на Алцхаймер или други видове деменция. Но някои хора запазват нормални когнитивни функции и в напреднала възраст.
За да разберат механизмите на тази когнитивна устойчивост, учени от Масачузетския технологичен институт (MIT) първо провеждат експерименти с мишки. Резултатите показват, че при мишките, израснали в активна среда с разнообразни играчки и помощни средства за развитие, се наблюдават епигенетични промени в невроните, свързани с активността на групата гени MEF2, в сравнение с гризачите, отглеждани при стандартни условия.
Първоначално се смятало, че транскрипционният фактор MEF2 е от съществено значение за развитието на сърдечния мускул, но по-късно било установено, че той играе важна роля в невронната функция и развитието на нервната система.
След като анализират набори от генетични данни, включващи повече от 900 лица, авторите установяват, че експресията на MEF2 корелира с когнитивната устойчивост и че гените, регулирани от фактора MEF2, контролират генетичната програма в мозъка, която допринася за устойчивостта към когнитивни увреждания. Много от тези гени кодират йонни канали, които контролират невронната възбудимост.
Учените предполагат, че въздействайки върху MEF2, могат да го стимулират и да го предпазят от свързаната с възрастта деменция. А естественото му активиране корелира с нивото на образование на човека и времето, което той е прекарал в интелектуални дейности през живота си.
"Става ясно, че има фактори за устойчивост, които могат да защитят когнитивната функция на мозъка", казва д-р Ли-Хуей Цай, директор на Института за обучение и памет "Пикауер" към Масачузетския технологичен институт, в съобщение за пресата. „Разбирането на този механизъм на устойчивост може да бъде полезно, когато мислим за терапевтични интервенции или за предотвратяване на когнитивния упадък и деменцията, свързани с невродегенерацията."
След това изследователите проучват дали MEF2 може да предотврати развитието на деменция при наличие на предразположение към нея. За тази цел те взели мишки с повишена експресия на протеина тау, който образува струпвания в мозъка и е една от причините за деменция. Оказало се, че когато MEF2 е бил експресиран в млада възраст, те не са имали обичайните когнитивни нарушения, причинени от протеина тау в напреднала възраст.
Откритията показват, че повишаването на активността на MEF2 може да предпази от деменция, но тъй като MEF2 влияе и на други видове клетки и клетъчни процеси, са необходими допълнителни изследвания, за да се гарантира, че активирането му няма да има неблагоприятни странични ефекти, казват изследователите.
