Датски изследователи първи в света извлекли успешно древна ДНК от кирпичена тухла на възраст 2900 години. Анализът на находката разказал за разнообразието от растителни видове, които са расли в Древна Месопотамия.
Още: Извънземни и косатки с ножове. Откритие в пустинята изплаши учените
Още: Пъб в английска провинция е обитаван от призраци, твърдят местни
Кирпичът е открит по време на разкопки през 1949 г. в Нимруд – град в Древна Месопотамия. Клинописът върху него гласи, че е „собственост на двореца на Ашурнасирпал, цар на Асирия“. Известно е, че строежът на двореца е започнал около 879 г. пр.н.е., което означава, че камъкът е изработен през 879 – 869 г. пр.н.е. Изследването е публикувано в списание Scientific Reports.
Тухлата е съхранявана в Националния музей на Дания, но през 2020 г. се разделила на две части. Благодарение на това учените получили проби от незамърсена глина. Смята се, че генетичният материал е добре запазен, тъй като камъкът никога не е бил изпичан: направен е от глина, смесена с плява, слама или животински тор, след което е оставена да изсъхне естествено.
Още: Партените: Незаконните деца на войната на Спарта
Още: Този рядък минерал е по-стар от Земята
Troels Pank Arbøll et al. / Scientific Reports, 2023
За още любопитни и полезни статии - очакваме ви във Viber канала ни! Последвайте ни тук!
Още: Мистериозна глава на "човек-змия" отпреди 7500 години повдига въпроси
Още: Можете ли да кажете кой възел е най-здрав? Повечето хора се провалят
Учените приложили модифициран метод, който преди е бил използван за кости, тъй като образците от глина имат пореста структура с високо сродство към нуклеиновите киселини. Изолирането и секвенирането на ДНК направило възможно откриването на следи от 34 таксономични групи растения от разред лаврови, както и седем отделни семейства от други разреди: целина, бреза, зеле, пирен, зърнени култури, бук и върба.
Нашествието на гутеите: Какво наистина е довело до падането на Акадската империя?
И макар че засега е описана само растителна ДНК, потенциално могат да бъдат идентифицирани всички таксони, включително гръбначни и безгръбначни. Това ще помогне да се оцени съвременната загуба на биоразнообразие и да се разберат по-добре древните цивилизации.
Още: Революции, променили историята по VIASAT HISTORY (ВИДЕА)
Още: Древни британци убили и разчленили най-малко 37 души
„Идентифицирането на няколко ДНК последователности, принадлежащи към семейство Зелеви (Brassicaceae), предполага, че заключението за произхода на зелевите култури в Северното Средиземноморие може да се наложи да бъде модифицирано. Въпреки че такива култури може да са възникнали там, те несъмнено са присъствали в Северен Ирак през IX век пр.н.е., т.е. по-рано, отколкото предполагат езиковите данни“, отбелязват учените.
Вероятно зърнените култури също са били популярни: учените често са намирали в текстовете препратки към зърно и различни методи за неговото производство. Нимруд, разположен в северната част на днешен Ирак, е в климатична зона, която периодично е могла да поддържа земеделие без напояване. Въпреки това, както показват последните проучвания, по време на Ашурнасирпал II се наблюдавало повишено количество валежи, което може да е осигурило по-благоприятни условия за отглеждане на пшеница.
Реликви от първата известна богиня в историята се появиха в асирийски град, разрушен от ИДИЛ
Преди това изучаването на Древна Месопотамия – или, както я наричат, „люлката на цивилизацията“ – се основаваше предимно на изучаването на писмени източници и археологически материали. Изследователите разполагат с десетки хиляди акадски и шумерски клинописни глинени таблички, датиращи от около 3200 г. пр.н.е. до 75 г. сл.н.е.
Досега обаче беше трудно да се идентифицират видовете растения, описани в древната литература, тъй като термините и понятията се различават от имената на видовете, използвани от съвременната наука. Освен това изследователите имат ограничени визуални изображения на древна флора и фауна.
„Тази празнина в знанията е проблематична за изучаването например на древната медицина, защото ние знаем древните названия на много фармацевтични съставки от клинописни текстове, но тепърва предстои да ги идентифицираме правилно в съвременен контекст“, отбелязват авторите.
Учените отдавна са се научили да извличат прашец и дори растителна ДНК от почвите от миналото, но този метод има ограничени възможности поради бързото разграждане на повечето ДНК молекули в почвите. Във вътрешността на суровата глинена тухла условията са коренно различни: там достъпът до вода е ограничен, никога не е имало силно нагряване по време на производството (като съвременните тухли), така че там може да се запази много по-пълна картина на биологични видове от миналото, отколкото в почвата.
Коя е най-дълго съществувалата цивилизация?
Отчитайки, че необработените тухли са използвани в древността от 11 хиляди години пр.н.е. (Йерихон) до времето на Троя и Асирия, с тяхна помощ може значително да се разшири разбирането за растителността от миналото. В този смисъл методиката от новата работа има съществено значение.
