През 1772 г. Антоан-Лоран дьо Лавоазие – понякога наричан бащата на съвременната химия – изгаря ценни диаманти и доказва, че те се състоят от въглерод, пише IFLScience.
Още: Трансплантирали са свински бъбрек на жена в САЩ
Още: В недрата на Земята има огромни запаси водород – само 2% са достатъчни за стотици години
Когато се ражда Лавоазие, химията все още не е това, което бихте нарекли наука. Вярванията включват теорията за флогистона – че всички горими материали съдържат „огнена субстанция“ (наречена флогистон), която се освобождава при изгарянето и се поема от околния въздух. Според теорията, когато въздухът се насити с флогистон до степен, която не може да абсорбира повече, пламъкът ще изгасне.
Лавоазие има различни и прогресивни идеи, до които стига след експерименти с изгаряне на сяра и фосфор. Той забелязва, че теглото на тези материали се увеличава след изгаряне. Това го кара да предположи, че те се комбинират с въздуха, за да постигнат това увеличение.
Хабсбургската челюст: деформация от кръвосмешение
Още: Сребърен амулет може да пренапише историята на християнството в ранната Римска империя
Още: Проучване: Необвързаните жени са по-щастливи от необвързаните мъже
Експеримент на английския натурфилософ Джоузеф Пристли, за когото чува Лавоазие, включва нагряване на червен живачен оксид. Безцветният газ, получен в резултат на експеримента, е наречен „дефлогистиран въздух“ от Пристли, въпреки че Лавоазие по-късно ще докаже, че това е кислород.
За още любопитни и полезни статии - очакваме ви във Viber канала ни! Последвайте ни тук!
Още: Първи по рода си фрагмент от викингски меч e открит в Нидерландия
Още: Забравените гиганти: Имало ли е наистина исполини в древни времена?
Що се отнася до диамантите, по онова време хората ги смятали за отделно вещество, несвързано с материали като въглища и графит. Лавоазие, който се интересува от разграждането на материалите до тяхната най-основна форма, взема диамант и го поставя в затворен буркан, пълен с кислород, опитвайки се да го изгори с помощта на гигантска лупа, с която да фокусира слънчевите лъчи.
Въпреки своята репутация на непоколебима издръжливост, диамантите имат удивителната способност да горят с достатъчно количество кислород. Това наблюдение е в рязък контраст с теорията за флогистона, която предполага, че диамантите трябва да горят във всеки тип въздух, стига „огнената субстанция“ да се съдържа изключително в самия диамант и околният въздух (т.е. кислородът) не играе роля в този процес. Диамантът изгорял, което окончателно потвърдило прозорливото подозрение на Лавоазие, че диамантът се състои от въглерод.
Картите Таро не са били предназначени за гадания
Още: Смъртта не е краят: Математически модел предполага, че клетките могат да бъдат съживени
Още: Варварите в римската епоха влизали в битка в наркотичен транс
Освен очевидния акт на изгаряне на един от най-скъпоценните камъни на Земята, значението на експеримента на Лавоазие се крие в неговия количествен аспект. Въпреки че диамантът бил изложен на разрушителния пламък, общото тегло на контейнера и съдържанието му останали същите както преди изгарянето. Това важно наблюдение добавило доказателства, както при другите си експерименти с горене, че материята нито се създава, нито се унищожава при химични реакции, а се запазва.
