След като разгледали опита на ферми, отглеждащи големи питони в Азия, учените стигнали до извода, че това е един от най-ефективните, но в същото време най-малко вредни за околната среда видове животновъдство. Според изследователите хората трябва сериозно да се замислят за внедряването му в масови мащаби.
Изследването, публикувано в списание Scientific Reports, се основава на данни от две ферми в Тайланд и Южен Виетнам, които отглеждат мрежести (Malayopython reticulatus) и тъмни тигрови (Python bivittatus) питони. И двата вида могат да достигнат тегло над 100 килограма, растат бързо и са много плодовити. Женските са способни да произвеждат до 100 яйца годишно в продължение на 20 или повече години, след като достигнат зрялост на около тригодишна възраст.
Макар че по-голямата част от менюто на влечугите във фермите се състои от гризачи и преработени отпадъци от други животински продукти (свинско, пилешко, риба), дневното наддаване на тегло за мрежестите питони достига 19,7 грама, а на тъмните тигрови питони – до 42,6 грама на ден. И при двата вида женските растат по-бързо от мъжките. По време на периода на гладуване, който може да продължи повече от четири месеца, питоните губят средно 0,004% от телесното си тегло на ден и бързо започват да растат отново при възобновяване на храненето.
Оказва се, че питоните са необичайно ефективни селскостопански животни, благодарение на своето студенокръвие, тоест на минималния разход на енергия в покой. Изследователите са изчислили, че за всеки четири грама храна, използвани за отглеждане на влечугите, фермите получават един грам месо. За сравнение, при други видове животни, като крави, свине и домашни птици, ефективността на хранене обикновено се изразява като съотношение десет към едно.
Сред другите предимства на питоните от гледна точка на отглеждането за месо изследователите споменават гъвкавостта в режимите на хранене, способността да издържат дълго време без вода, ниските емисии на парникови газове и непретенциозността им към пространство. Освен това влечугите не пренасят типични за топлокръвните животни вируси, като например птичи и свински грип или COVID-19.
Като взели това предвид, авторите смятат, че отглеждането на питони може да се превърне в рационална алтернатива на традиционното животновъдство, особено в страни, които са изправени пред последиците от изменението на климата и проблемите с продоволствената сигурност.
Впрочем в коментар за The Guardian един от изследователите пояснява, че той и колегите му не настояват всички да спрат да ядат говеждо и да преминат към питони, а призовават към дискусия.
„Трябва да има дискусия относно това, че те [питоните] играят по-забележима роля в структурата на селскостопанската продукция“, казва Даниел Натъш, специалист по биоразнообразие и екология в университета „Макуори“ (Австралия).
Но Шварцкопф, ръководител на катедрата по зоология и екология в университета „Джеймс Кук“ (Австралия), посочва, че въпросът се нуждае от допълнителни изследвания и по-задълбочено проучване на всички аспекти. Например телесната температура при влечугите се поддържа главно от фактори на околната среда. Това означава, че ще трябва да се създадат по-топли и по-хладни зони на места за размножаване на питони, което ще бъде много скъпо в индустриален мащаб.
