Първото в света проучване установи, че почти никъде на Земята не е останало място с постоянно безопасни нива на замърсяване на въздуха.
Още: Извънземни и косатки с ножове. Откритие в пустинята изплаши учените
Още: Пъб в английска провинция е обитаван от призраци, твърдят местни
Проучването, ръководено от университета Монаш в Австралия, установи, че през 2019 г. само 0,001 % от населението на света е било изложено на ниски нива на замърсяване на въздуха; в световен мащаб 70 % от дните са надвишавали безопасните граници, предаде БГНЕС.
Замърсяването на въздуха причинява около 8 милиона смъртни случая всяка година. Малките частици с ширина под 2,5 микрометра (известни като PM2,5) могат да навлязат в дихателните пътища и кръвоносните съдове, причинявайки инсулти, рак на белия дроб и сърдечни заболявания.
Световната здравна организация е определила прага на безопасност за дневна експозиция на PM2,5 на 15 μg/m3, но в периода 2000-2019 г. средното ниво на замърсяване на въздуха в целия свят е било повече от два пъти по-високо от тази граница (32,8 μg/m3).
Още: Партените: Незаконните деца на войната на Спарта
Още: Този рядък минерал е по-стар от Земята
Това проучване е първото, което показва промяната в дневната експозиция на замърсяване на въздуха в световен мащаб в продължение на няколко десетилетия. Данните са взети от 5 446 станции за мониторинг в 65 държави и са обработени с помощта на машинно обучение и симулации.
За още любопитни и полезни статии - очакваме ви във Viber канала ни! Последвайте ни тук!
Още: Мистериозна глава на "човек-змия" отпреди 7500 години повдига въпроси
Още: Можете ли да кажете кой възел е най-здрав? Повечето хора се провалят
Източна Азия е с най-лошо замърсяване на въздуха през този период от две десетилетия, със средна годишна експозиция на PM2,5 от 50 μg/m3, следвана от Южна Азия (37,2 μg/m3) и Северна Африка (30 μg/m3). Регионите с най-ниско замърсяване на въздуха с ФПЧ2,5 през двете десетилетия са Австралия и Нова Зеландия (8,5 μg/m3), други региони в Океания (12,6 μg/m3) и Южна Америка (15,6 μg/m3). Замърсяването на въздуха е намаляло в Европа и Северна Америка между 2000 и 2019 г., но се е увеличило в Южна Азия, Австралия и Нова Зеландия, Южна Америка и Карибите.
Замърсяването на въздуха има сезонен характер. В Североизточен Китай и Северна Индия използването на изкопаеми горива за отопление на домовете създава пик на замърсяването на въздуха през зимата. Но обратният модел се наблюдава на източното крайбрежие на Северна Америка, където PM2,5 достигат своя пик през летните месеци.
Свързаните с изменението на климата храстови пожари и прашни бури също може да са допринесли за замърсяването на въздуха в югоизточна Австралия през 2019 г., твърдят изследователите. "Това проучване осигурява задълбочено разбиране на настоящото състояние на замърсяването на въздуха на открито и неговото въздействие върху човешкото здраве", казва Юминг Гуо, изследовател на качеството на въздуха в Университета Монаш.
Още: Революции, променили историята по VIASAT HISTORY (ВИДЕА)
Още: Древни британци убили и разчленили най-малко 37 души
"С тази информация политиците, служителите в областта на общественото здраве и изследователите могат по-добре да оценят краткосрочните и дългосрочните последици за здравето от замърсяването на въздуха и да разработят стратегии за намаляване на замърсяването на въздуха."
Замърсяването с частици PM2,5 се получава, след като при изгарянето на изкопаеми горива, изгорелите газове от автомобилите, пожарите на дърва, газовите печки, пожарите в храстите или прашните бури се получава токсичен коктейл от нитрати, въглерод, сулфати, олово и арсен, които се суспендират във въздуха.
Когато вдишваме тези малки частици, те преминават през лигавицата на белите дробове. Това може да предизвика възпаление, да влоши състоянието на астмата и хроничната обструктивна белодробна болест.
Токсичните частици могат да попаднат в кръвоносните съдове, да ги възпалят и ограничат, което при някои хора предизвиква инсулт. Те могат да изместят мастните плаки, натрупани в кръвоносните съдове, създавайки съсиреци, които увреждат сърцето или мозъка.
