Първото в света проучване установи, че почти никъде на Земята не е останало място с постоянно безопасни нива на замърсяване на въздуха.
Още: Разплетоха загадка, свързана с древните кенгура
Още: Да доживееш до 124 години - китайка споделя тайните на дълголетието
Проучването, ръководено от университета Монаш в Австралия, установи, че през 2019 г. само 0,001 % от населението на света е било изложено на ниски нива на замърсяване на въздуха; в световен мащаб 70 % от дните са надвишавали безопасните граници, предаде БГНЕС.
Замърсяването на въздуха причинява около 8 милиона смъртни случая всяка година. Малките частици с ширина под 2,5 микрометра (известни като PM2,5) могат да навлязат в дихателните пътища и кръвоносните съдове, причинявайки инсулти, рак на белия дроб и сърдечни заболявания.
Световната здравна организация е определила прага на безопасност за дневна експозиция на PM2,5 на 15 μg/m3, но в периода 2000-2019 г. средното ниво на замърсяване на въздуха в целия свят е било повече от два пъти по-високо от тази граница (32,8 μg/m3).
Още: Как мравките могат да помогнат в проблема със задръстванията
Още: Лицето на "човека дракон": сензационна реконструкция на древния хоминид
Това проучване е първото, което показва промяната в дневната експозиция на замърсяване на въздуха в световен мащаб в продължение на няколко десетилетия. Данните са взети от 5 446 станции за мониторинг в 65 държави и са обработени с помощта на машинно обучение и симулации.
За още любопитни и полезни статии - очакваме ви във Viber канала ни! Последвайте ни тук!
Още: Иглата на Клеопатра: истината зад подвеждащото име
Още: Наистина ли гробницата на Александър Велики е скрита в базиликата „Сан Марко“ във Венеция?
Източна Азия е с най-лошо замърсяване на въздуха през този период от две десетилетия, със средна годишна експозиция на PM2,5 от 50 μg/m3, следвана от Южна Азия (37,2 μg/m3) и Северна Африка (30 μg/m3). Регионите с най-ниско замърсяване на въздуха с ФПЧ2,5 през двете десетилетия са Австралия и Нова Зеландия (8,5 μg/m3), други региони в Океания (12,6 μg/m3) и Южна Америка (15,6 μg/m3). Замърсяването на въздуха е намаляло в Европа и Северна Америка между 2000 и 2019 г., но се е увеличило в Южна Азия, Австралия и Нова Зеландия, Южна Америка и Карибите.
Замърсяването на въздуха има сезонен характер. В Североизточен Китай и Северна Индия използването на изкопаеми горива за отопление на домовете създава пик на замърсяването на въздуха през зимата. Но обратният модел се наблюдава на източното крайбрежие на Северна Америка, където PM2,5 достигат своя пик през летните месеци.
Свързаните с изменението на климата храстови пожари и прашни бури също може да са допринесли за замърсяването на въздуха в югоизточна Австралия през 2019 г., твърдят изследователите. "Това проучване осигурява задълбочено разбиране на настоящото състояние на замърсяването на въздуха на открито и неговото въздействие върху човешкото здраве", казва Юминг Гуо, изследовател на качеството на въздуха в Университета Монаш.
Още: Може ли изкуственият интелект да ни помогне да разберем езика на животните?
Още: Саксонци се сражавали като наемници за Византийската империя
"С тази информация политиците, служителите в областта на общественото здраве и изследователите могат по-добре да оценят краткосрочните и дългосрочните последици за здравето от замърсяването на въздуха и да разработят стратегии за намаляване на замърсяването на въздуха."
Замърсяването с частици PM2,5 се получава, след като при изгарянето на изкопаеми горива, изгорелите газове от автомобилите, пожарите на дърва, газовите печки, пожарите в храстите или прашните бури се получава токсичен коктейл от нитрати, въглерод, сулфати, олово и арсен, които се суспендират във въздуха.
Когато вдишваме тези малки частици, те преминават през лигавицата на белите дробове. Това може да предизвика възпаление, да влоши състоянието на астмата и хроничната обструктивна белодробна болест.
Токсичните частици могат да попаднат в кръвоносните съдове, да ги възпалят и ограничат, което при някои хора предизвиква инсулт. Те могат да изместят мастните плаки, натрупани в кръвоносните съдове, създавайки съсиреци, които увреждат сърцето или мозъка.
