През тази седмица отбелязваме 100 години от едно от най-големите събития в историята на световната археология. На 16. февруари 1923 г. археологът Хауърд Картър отваря запечатаната врата към гробната камера на фараона Тутанхамун (популярен в България като Тутанкамон). При отварянето на гробницата в “Долината на царете” в древния град Тива (днес Луксор, Египет) присъства група от подбрани посетители и официални лица, сред които е лорд Карнарвън, английският аристократ, финансирал разкопките. На 18. февруари 1923 г. се провежда и официалното откриване, на което присъстват белгийската кралица и многобройни посетители. На следващия ден е допусната и пресата.
Гробът на Тутанхамун е единственото царско погребение от Древен Египет, което е открито почти непокътнато. Невижданите дотогава разкош и изобилие на погребалните вещи привличат вниманието на медиите и обществеността в цял свят. Избухва истинска медийна лудост, която е пример за “египтоманията” на западната цивилизация, започнала още през 19. век. Картър и Карнарвън стават световни звезди, а Тутанхамун се превръща в поп икона, три хилядолетия след смъртта си. Това е началото и на продължаващата и в момента своеобразна "Тутмания", която превръща младия египетски цар в най-популярния фараон в историята. Дори и днес изложбите с архитекти от неговата гробница, предизвикват огромен интерес в цял свят.
В исторически план Тутанхамун (ок. 1341 г. пр.н.е. - ок. 1323 г. пр.н.е.) е предпоследният фараон от Осемнадесетата династия на Древен Египет. Той се възкачва на трона на около деветгодишна възраст и управлява до смъртта си на около деветнадесетгодишна възраст. Сред своите съвременници, както и сред египтолозите, Тутанхамун е известен най-вече с това, че възстановява традиционната политеистична древноегипетска религия след нейното потискане от баща му Ахенатен (Ехнатон).
Вижте видео от официалото откриване на гробницата: