През годините са излагани много теории за значението и функцията на Стоунхендж. Археолозите имат доста ясна представа за този паметник като „място на предци“. Археоастрономията играе ключова роля в тази интерпретация, тъй като Стоунхендж е подравнен със слънцето: изгревът на лятното слънцестоене и залезът на зимното слънцестоене. Интересът на строителите към слънчевия цикъл се обяснява с това, че в неолитните общества идеите за връзката между задгробния живот и зимното слънцестоене са били широко разпространени.
Още: Доказано: Музиката намалява болката след нараняване
Още: Пренасянето на риби от Антарктика до Пловдив: Предизвикателство с глобално значение
Но това, разбира се, е много далеч от предполагаемото използване на паметника като гигантски календар. Такава хипотеза беше предложена от скорошно изследване, публикувано в списание Antiquity. Според тази теория паметникът е календар, базиран на 365 дни в годината, разделен на 12 месеца от 30 дни плюс пет допълнителни дни, с добавяне на високосна година.
Броят на дните се обяснява чрез умножаване на 30-те сарсенови камъка по 12 и добавяне на броя на петте трилита в центъра. Добавянето на високосна година на всеки четири години е свързано с броя на стоящите камъни, които са четири. Предполага се, че тази система е поддържана актуална чрез подравняването на оста на слънцестоенето и че е взета от Египет.
Строителите на Стоунхендж яли сурово месо, заразено с паразити
Още: Когато Калифорния беше остров
Още: Как миришат древноегипетските мумии?
Тази несъмнено завладяваща теория била подложена на сериозни стрес тестове от експерти в областта на археоастрономията. В статия, която също е публикувана в Antiquity, авторите показват, че теорията се основава на редица натрапени интерпретации, както и на спорна нумерология и непотвърдени аналогии, съобщава Миланският политехнически университет (Италия).
За още любопитни и полезни статии - очакваме ви във Viber канала ни! Последвайте ни тук!
Още: Археолози откриха 4900-годишна необичайна крепост в Испания (ВИДЕО)
Още: "Дяволски пари" са открити в езическо светилище в Нидерландия
Първо, учените анализирали астрономическия елемент. Въпреки че подравняването на слънцестоенето е точно, авторите показват, че бавното движение на слънцето на хоризонта в дните близо до слънцестоенето прави невъзможно да се установи правилното функциониране на предполагаемия календар, тъй като структурата, съставена от огромни камъни, би трябвало да може да различава много точни позиции, по-малко от 1/10 от градуса.
Второ, те анализирали нумерологията. Придаването на значения на числа върху паметник винаги е рискована процедура. В този случай ключово число от предполагаемия календар, а именно 12, не може да бъде намерено в нито един елемент от Стоунхендж, нито може да има някакво средство за отчитане на допълнителния ден на всеки четири години. В същото време други „числа“ не се вземат предвид – порталът на Стоунхендж например е направен от два камъка.
Разкриха голямата тайна на Стоунхендж
Още: Голям фрагмент от Индийската плоча е заседнал под Тибетското плато
Още: Учени: Структурата на песента на китовете е сходна с тази на човешкия език
Накрая, изследователите разгледали културните модели. Ранно разработване на „365 плюс един ден“ календар е документирано в Египет две хилядолетия след Стоунхендж (и влиза в употреба векове по-късно). Следователно, въпреки че хората, които са го построили, са взели календара от Египет, те сами са го усъвършенствали. Освен това те също са изобретили структура за следене на времето, тъй като нищо подобно не е съществувало в Древен Египет. И накрая, идеята за взаимодействието с Египет, което се е случило около 2600 г. пр.н.е., няма археологическа основа.
„Като цяло предполагаемият неолитен слънчев календар Стоунхендж е чисто съвременна конструкция, с лоша археоастрономическа и календарна основа. Както многократно се е случвало в миналото. Например с твърденията (доказано несъстоятелни от съвременни изследвания), че Стоунхендж е използван за предсказване на затъмнения, паметникът се връща към ролята си на ням свидетел на свещения пейзаж на своите строители, роля, която – подчертават италианските изследователи – по никакъв начин не омаловажава неговото изключително очарование.“
