Според наличните научни данни Земята е на около 4,6 милиарда години. През последните 11 700 години се намираме в геоложка епоха, наречена холоцен, която датира от времето, когато гигантските ледници, покриващи планетата по време на ледниковата епоха, са се оттеглили. Но преди няколко десетилетия учените започнаха да мислят: може би човекът вече е повлиял толкова много на света около себе си, че си струва да обявим нова ера – антропоцен?
ОЩЕ: Суперкомпютър предсказа ново масово измиране и то вече е започнало
След 15 години дебати обаче учените решиха, че човечеството все още не е променило планетата достатъчно, за да престане тя да съответства повече на параметрите на халоцена. Това означава, че е твърде рано да се обяви началото на нова геоложка ера и тя да бъде кръстена на главния виновник – антропоцен, пише The New York Times.
Решението за имената на геоложките периоди се взема не от конкретна държава, а от Международния съюз за геоложки науки. Организацията използва строги критерии, за да реши кога е започнала всяка ера и какви характеристики я определят.
Благодарение на този подход учените по света се придържат към общи стандарти по отношение на имена и хронология, което улеснява обмена на знания и като следствие – получаването на нови сведения. Тази информация се оповестява в публично достъпни източници, например учебници и музейни експозиции.
Въпросът за обявяването на антропоцена възниква през 2009 г. Създадена е работна група, която да проучи дали последните планетарни изменения заслужават свое име в геоложката времева линия. Около три дузини учени провеждат теоретични изследвания и теренни проучвания на езерото Крофорд в Канада, където дълбоките води са запазили следи в дънните седименти, буквално като записани в тетрадка на стенограф.
ОЩЕ: Светът преди човека: първа ли е нашата цивилизация на Земята?
През есента на 2023 г. работната група представи резултатите от своята работа. Привържениците на антропоцена предложиха той да се признае от средата на ХХ век, когато изпитанията на ядрени бомби разпръснали радиоактивни утайки по целия свят. Това е последвано от разпространението на пластмаси и индустриална пепел, бетон и метали. Бързо се разпространява парниковият ефект. Все повече се изчерпва запасът от полезни изкопаеми. Рязко се увеличава измирането на видове. И всички тези продукти на съвременната цивилизация оставят лесно четими следи в геоложки отлагания.
Но други членове на комисията обърнали внимание, че светът се е променил също поради развитието на селското стопанство, започнало преди хиляди години, европейската колонизация на Америка и Австралия, започнала преди стотици години, и индустриалната революция.
„Човешкото въздействие следва да се отчита от много по-ранно време. Ако пренебрегнем това, пренебрегваме истинското въздействие, реалното въздействие, което хората имат върху нашата планета“, казва почетен професор в Университета на Уелс „Тринити Сейнт Дейвид“, който е член на комисията.
В резултат от 21 членове на комисията 12 гласували против признаването на антропоцена, четирима гласуваха за, двама се въздържали, а трима изобщо не гласували.
Но в същото време дори гласувалите против подчертават, че отказът да се въведе новия термин не означава, че човечеството не влияе на планетата и не я замърсява – светът около нас вече се е променил много и продължава.
ОЩЕ: Вкаменелости от XXI век. Какво ще открият археолозите на бъдещето за нас?
Освен това отказът да се признае началото на нова геоложка ера сега не означава, че това няма да се случи в бъдеще. Освен това доказателствата за началото на антропоцена, ако той вече е настъпил, се натрупват в геоложки отлагания и ще стават все по-различими с времето.
