По подразбиране полът на човека е женски. Сложните трансформации, които преживява плодът в майчината утроба, по-скоро повишават уязвимостта на момчетата.
За щастие от тревожния списък може да се изключи поне една заплаха за бъдещото съществуване на мъжете. Y-хромозомата, намалявала в продължение на милиони години, изглежда, е престанала да прави това.
Но рано е и за веселба. Въпреки общоприетото мнение, че момчетата трябва да са силни и издръжливи, самците от нашия вид притежават вродени биологични слабости, които ги правят по-уязвими пред жизнените опасности, отколкото момичетата – например пред веществата, замърсяващи околната среда (инсектициди, олово, пластмаси) и въздействащи върху мозъка и хормоните. Редица изследвания сочат, че понякога момчетата се чувстват зле от тях, докато върху момичетата те не оказват никаква вреда.
Да започнем с това, че мъжете просто измират. Природата, признавайки слабостта на мъжкия пол, се е старала да компенсира качеството с количество – на 100 момичета през цялата човешка история са се раждали 106 момчета. Но в последните десетилетия и в САЩ, и в Япония, и в Канада, и в Северна Европа – навсякъде, където надникнали изследователите, броят на новородените момчета е започнал да намалява. От 1970 до 1990 г. в САЩ са се родили с 1,7 момчета по-малко на хиляда раждания, отколкото в предишните десетилетия и векове, а в Япония този показател е стигнал до 3,7.
Шансовете на момчетата да се родят преждевременно (до 37-ата седмица от бременността) е с над две трети по-висок, отколкото при момичетата. Независимо от всички постижения на медицината, през 70-те години са умирали 30% повече момчета, без да дочакат първия си рожден ден, докато в средата на XVIII век този показател е бил само 10%.
Ако момчето все пак успее да израсне, го чакат нови опасности. Например то по-често е подложено на неврологични заболявания – в САЩ момчетата аутисти са пет пъти повече от момичетата. Момчетата по-тежко понасят отравяне с неголеми количества олово, отколкото страдат от астма. Зависимостта между замърсяването на въздуха и аутизма отново е по-силна при момчетата.
Защо природата е наложила такова бреме на мъжкия пол?
Отговорът е прост: мъжките проблеми започват още в майчината утроба. Плодът, на който е съдено да стане мъж, преминава през по-сложни изменения в своето развитие.
Деветмесечната трансформация на няколко клетки в дете е период с повишена уязвимост, когато се придобиват много хронични болести. При нашия вид женският пол възниква „по подразбиране“, той е нещо като базов модел. Ембрионът започва развитие именно с женски черти (ето защо мъжете имат гръдни зърна).
Превъплъщаването в мъж е свързано с разнообразни опасности. Когато на осмата седмица Y-хромозомата подбужда организма на зародиша към изработването на тестостерон, мозъкът трябва да се пренастрои, да убие клетките в областта, отговорна за общуването, и да създаде центрове за сексуална активност и агресия. Сравнително простата репродуктивна система на жената се трансформира в по-сложна мъжка, появяват се нови тъкани – тестиси и простатна жлеза. Следователно, за да израсне мъж, клетките трябва да се делят по-често, а с всяко делене рискът от грешки нараства.
В допълнение самата комбинация на хромозомите XY е по-уязвима от XX. При жените, ако една от Х-хромозомите получи увреждания, винаги има здрав дубльор, докато това не може да се каже за мъжете. Имунната система на жените е по-здрава от мъжката, тъй като я подкрепя естрогенът – хормон, който защитава и дори ремонтира мозъка. Затова мъжкият мозък е по-възприемчив към увреждания. И действително при момчетата, страдащи от аутизъм, нивото на естроген е по-ниско от нормата, а тестостеронът е по-висок.
Хормоналният дисбаланс може да е следствие от отравяне – например от инсектициди. През 2001 година в САЩ забранили прилагания с години хлорпирифос, от който момчетата се раждали с по-нисък IQ, а на момичетата той действал значително по-рядко. А фталатите, които понякога се използват в изработката на играчки, се свързват от учените с нарастването на агресията и проблемите с вниманието, които най-често се срещат сред момчетата. Освен това въпросните вещества феминизират мъжките полови органи.
Момчетата очевидно са по-уязвими и към бисфенол А, който има структурно сходство с естрогена. Той се използва в производството на поликарбонатна пластмаса, термочувствителна хартия, опаковки за храна. Момчетата, отровени с това вещество в майчината утроба, по-често демонстрират хиперактивност, агресивност, тревожност. Жените, изпитващи въздействието на бисфенол А, по-често раждат момчета с понижено ниво на тиреоидни хормони (при момичетата ефектът не се забелязва), които насочват развитието на мозъка.
Без да омаловажаваме правата на мъжете, като че ли мъжката слабост е научен факт. Вероятно си струва да се замислим как да защитим мъжката част от нашия вид, заключава Scientific American.
