Еволюцията е изменила микрофлората (населяващите организма микроби) на човека по такъв начин, че да щади децата и постепенно да убива старците.
Благодарение на това микроорганизмите са постигнали оптимален размер и благополучие на популацията на своите гостоприемници.
С други думи, хората рядко доживяват до 120 години поради еволюционните механизми на адаптация на живеещите в симбиоза с тях бактерии, смята американският микробиолог Мартин Блейзър.
Увеличавайки риска от смърт за хората, излизащи от репродуктивна възраст, микробите допринасят за оптималния ръст на популацията на своите стопани.
Микрофлората на човека съдържа от порядъка на 100 трилиона клетки – десет пъти повече от клетките на самия организъм. В последните години учените поставят акцент върху значимостта на микрофлората в живота на човека – въздействието на тези микроби не се ограничава с храносмилането, а засяга и развитието на мозъка, сексуалния живот и имунитета.
Блейзър се замислил за влиянието на микрофлората върху възрастната структура на популацията в резултат на многогодишно изследване на бактерията Helicobacter pylori, която живее в стомасите на повече от половината население на Земята.
През повечето време H. Pylori не вреди на своите стопани и дори им помага – през 1996 година Блейзър изяснил, че тя регулира нивото на киселинност в стомаха. Но с възрастта рязко се увеличава рискът от рак на стомаха, главна причина за която се оказва същата H. pylori.
„Помислих си – истински симбионт ни поддържа живи, докато сме млади, и ни убива, когато стареем. Лично за вас това не е много хубаво, но е полезно за целия вид“, разказва ученият. Тоест еволюцията на микрофлората трябвало да подбере бактериите, които да поддържат цялата популация в оптимално състояние, дори ако това вреди на здравето на отделни особи.
За проверка на своята хипотеза Блейзър се обърнал за помощ към математика Глен Уеб и двамата започнали да моделират въздействието на патогените от различен тип върху хипотетична популация древни хора (ловци и събирачи).
Човешкият живот се е увеличил с 6 години от 1990 г. насам
Средната продължителност на човешкия живот в света се е увеличила с шест години от 1990 г. насам, твърди изследване, публикувано в изданието Lancet.
Авторите отбелязват намаляване на смъртността в резултат на онкологични заболявания и болести на сърцето в развитите страни, както и на броя на починалите от малария, диария и туберкулоза – в развиващите се.
Изключение правят африканските страни южно от Сахара – там в резултат на разпространението на СПИН продължителността на живота за същия период е намаляла с пет години.
Макар показателите на детската смъртност (до 5-годишна възраст) също да са се съкратили силно, почти два милиона деца годишно умират от малария, диария и респираторни инфекции, се отбелязва в изследването.
Последната учените разделили на три групи – деца, хора в репродуктивна възраст и старци. След това включили рисковия фактор шигела (един от възбудителите на дизентерия), при което детската смъртност рязко нараснала и в резултат популацията изчезнала.
Когато моделирали смъртност от микроорганизъм от типа на H. pylori (рискът от която се повишава с възрастта), в популацията намалели старците, което освободило ресурси за развитието на младите. В резултат се получил по-устойчив ръст и стабилност на популацията.
Ако се удвои раждаемостта, се получава нестабилно население – ту растящо, ту измиращо под въздействието на факторите на средата. Накрая, дори при малко увеличаване на броя на здравите старци в популацията ресурсите бързо започнали да намаляват и отново настъпвало измиране.
Отстранявайки възрастните особи, микрофлората (или поне отчасти) е създала оптимална за оцеляване демографска структура на Homo. Но сега с нарастването на продължителността на живота това еволюционно предимство е започнало да нанася вреда. Възрастните страдат от множество дегенеративни заболявания и техните микроби играят значителна роля в развитието на тези недъзи, казва Блейзър.
Тоест, ако преди микробите са убивали възрастните, то сега, благодарение на постиженията на цивилизацията, те само снижават качеството на техния живот.
Математическият модел, развиващ тази хипотеза, е представен в изданието mBio.
Още интересни статии можете да намерите на megavselena.com