Биолози от университета на Упсала в Швеция са изяснили как китовете убийци са образували различни групи, отличаващи се със свое местообитание, хранене и поведение.
Оказва се, че важна роля играе взаимодействието между генетичните и културните фактори, което прави косатките подобни на хората. Резултатите от изследването са публикувани в изданието Nature Communications.
Косатките се явяват най-големият вид от семейство делфини. Тези социални животни, които живеят в широк спектър от местообитания, се срещат от Антарктика до Северния Ледовит океан.
В цялата световна популация на китовете убийци може да се откроят специализирани групи, отличаващи се с хранене и ловна стратегия – екотипи. Например едни групи косатки се хранят с бозайници от рода на тюлени, а други – с риба.
За да оценят влиянието на генетичните фактори върху формирането на екотипите, учените са установили последователността на нуклеотидите в ДНК на 48 животни от пет различни места за обитание.
Въз основа на сходството и отличията на геномите на косатките, а също и с отчитането на приблизителната скорост на мутациите в ДНК, изследователите са изяснили, че всички екотипи са се разминали с общия прародител преди по-малко от 200 000 години.
С помощта на анализ на честотите на срещането на различни варианти на гените биолозите са успели да реконструират демографската история на китовете. Новите територии са усвоявани от малки групи косатки, чийто брой след това леко е намалял, което на свой ред е довело до случайни генетични изменения в групите животни.
Намаляването на количеството животни обаче е било заменено от неговото увеличаване и последващо образуване на нови подгрупи китове. Заедно с това китовете са формирали правила на поведение в новите условия на средата, предавайки ги на своето потомство чрез социално обучение и влияейки по този начин на своя собствен естествен отбор.
Така генетичните и социалните фактори са образували единен комплекс, влияещ на появата на нови екотипове.
Учените подчертават, че процесите, лежащи в основата на формирането на екотиповете, в някои отношения са справедливи и за хората. Изменението на поведението на отделните човешки групи е облекчавало усвояването на нови територии, което на свой ред е допринасяло за образуването на разнообразни култури.
