Ранният XIX век е златен век за датското изкуство и пивоварство. Връзката между тях се оказва най-непосредствена: учените са установили, че майсторите на живописта грундирали и лакирали своите платна с помощта на остатъците от производството на бира.
Първата половина на XIX век се смята за златна ера в датската културна история. В литературата тя се свързва с имената на Ханс Кристиан Андерсен и Сьорен Киркегор, в живописта – с Кристофър Екерсберг, Константин Хансен, Кристен Кьобке и др. През този период процъфтява и местното пивоварство. Достатъчно е да се каже, че тогава е открито световноизвестното вече производство на Carlsberg.
Учени назоваха тайната на старите майстори на живописта
Бирата имала пряко влияние върху платната на майсторите от златния век на Дания. С помощта на зърна и мая, които са били използвани за приготвянето на пенливата течност, художниците подготвяли платното за нанасяне на боите. Това са установили учени от Кралската академия в Копенхаген, чиято статия е публикувана в сп. Science Advances.
Преди да се нанесе боя върху платното, то се грундира. Грундът не позволява на боите да попиват в тъканта и в същото време не позволява да се ронят. Днес за това се използва например джесо – смес от желатиново лепило и креда с добавка на фенол, който предотвратява развитието на гъбички. Но в миналото не е имало готови материали за грундиране и художниците самостоятелно търсели оптималните комбинации.
Архивите пазят записи, че някои датски майстори от началото на 19 век са използвали бирени отпадъци като част от почвата си. За да проверят тези доклади, Сесил Андерсен и нейните колеги анализираха химическия състав на десет картини на Кристофър Екерсберг и Кристен Кьобке.
Архивите са съхранили записи за това, че някои датски майстори от началото на XIX век са използвали бирени отпадъци в състава на своите грундове. За да проверят това, Сесил Андерсен и нейните колеги анализирали химичния състав на десет картини на Кристофър Екерсберг и Кристен Кьобке.
Учените дори не докоснали самите платна, като използвали малки проби, взети през 60-те години на миналия век и запазени оттогава. За да се определи молекулярният състав на грундовете, те били изследвани с помощта на масспектрометрия. Анализът показал, че пробите съдържат протеини от зърнени култури, използвани в пивоварството, включително ечемик, елда, пшеница и ръж, както и протеини от пивоварни дрожди Saccharomyces cerevisiae. Те могат да направят грундът по-лепкав, равномерен и стабилен след нанасяне.
Учените предполагат, че по това време датските пивоварни може да са продавали масово остатъци от производството на напитката на местни художници. По-рано било установено, че такива вещества са били част от лака, който е бил използван за покриване на готовите картини, укрепвайки ги и придавайки им мек блясък. Сега се оказва, че бирата е използвана и в основата на живописните шедьоври от онова време.
