Ранният XIX век е златен век за датското изкуство и пивоварство. Връзката между тях се оказва най-непосредствена: учените са установили, че майсторите на живописта грундирали и лакирали своите платна с помощта на остатъците от производството на бира.
Още: Важно откритие, свързано с египетския фараон Рамзес Трети
Още: Ново откритие: Птичите песни съдържат елементи, подобни на буквите
Първата половина на XIX век се смята за златна ера в датската културна история. В литературата тя се свързва с имената на Ханс Кристиан Андерсен и Сьорен Киркегор, в живописта – с Кристофър Екерсберг, Константин Хансен, Кристен Кьобке и др. През този период процъфтява и местното пивоварство. Достатъчно е да се каже, че тогава е открито световноизвестното вече производство на Carlsberg.
Учени назоваха тайната на старите майстори на живописта
Бирата имала пряко влияние върху платната на майсторите от златния век на Дания. С помощта на зърна и мая, които са били използвани за приготвянето на пенливата течност, художниците подготвяли платното за нанасяне на боите. Това са установили учени от Кралската академия в Копенхаген, чиято статия е публикувана в сп. Science Advances.
Още: Изумително: Човешките клетки могат да чуват
Още: Учени разкриха тайната на "космати" средновековни книги от Франция
Преди да се нанесе боя върху платното, то се грундира. Грундът не позволява на боите да попиват в тъканта и в същото време не позволява да се ронят. Днес за това се използва например джесо – смес от желатиново лепило и креда с добавка на фенол, който предотвратява развитието на гъбички. Но в миналото не е имало готови материали за грундиране и художниците самостоятелно търсели оптималните комбинации.
За още любопитни и полезни статии - очакваме ви във Viber канала ни! Последвайте ни тук!
Още: Хаосът и божественият ред: кои са Хедаму и Илуянка от хетските митове
Още: Чиксулубският астероид унищожил динозаврите, но дал тласък на живота в океана
Архивите пазят записи, че някои датски майстори от началото на 19 век са използвали бирени отпадъци като част от почвата си. За да проверят тези доклади, Сесил Андерсен и нейните колеги анализираха химическия състав на десет картини на Кристофър Екерсберг и Кристен Кьобке.
Архивите са съхранили записи за това, че някои датски майстори от началото на XIX век са използвали бирени отпадъци в състава на своите грундове. За да проверят това, Сесил Андерсен и нейните колеги анализирали химичния състав на десет картини на Кристофър Екерсберг и Кристен Кьобке.
Още: Археолози откриха олтар от Теотиуакан, скрит в град на маите. Стенописите разказват шокираща история
Още: Месецът, в който сте заченати, може да определи дали ще сте дебели
Учените дори не докоснали самите платна, като използвали малки проби, взети през 60-те години на миналия век и запазени оттогава. За да се определи молекулярният състав на грундовете, те били изследвани с помощта на масспектрометрия. Анализът показал, че пробите съдържат протеини от зърнени култури, използвани в пивоварството, включително ечемик, елда, пшеница и ръж, както и протеини от пивоварни дрожди Saccharomyces cerevisiae. Те могат да направят грундът по-лепкав, равномерен и стабилен след нанасяне.
Учените предполагат, че по това време датските пивоварни може да са продавали масово остатъци от производството на напитката на местни художници. По-рано било установено, че такива вещества са били част от лака, който е бил използван за покриване на готовите картини, укрепвайки ги и придавайки им мек блясък. Сега се оказва, че бирата е използвана и в основата на живописните шедьоври от онова време.
