В град Измит (древно име Никомедия) в северозападната част на съвременна Турция местните комунални услуги строели нова сграда за своя офис. И се натъкнали на цяло гробище под земята. След това с работата се заели археолозите от Университета на Мармара под ръководството на Хусейн Сами Йозтюрк.
Учените са разкопали 37 гроба, датирани от II-IV век сл.Хр. Особено се откроява едно погребение: това е каменен саркофаг, върху който са запазени добре не само барелефите с изображения на воини, но и надписът на страничния панел.
Според този надпис в саркофага е погребан Циампо (Tziampo), телохранител на император Диоклециан. Пълният текст в превод изглежда приблизително така: „Живях 50 години. Не позволявам никой да бъде погребан в тази гробница, освен моя син Север или моята жена. Служих девет години като редник в кавалерията, 11 години като капитан и десет години като протектор. Ако някой дръзне да погребе друг в тази гробница, той ще плати 20 фолиса (римска и по-късно византийска бронзова монета, която силно девалвира при Диоклециан) във фиска (личната хазна на императора) и десет - в градската хазна.“
В саркофага се намирали останките на двама души. Сега учените установяват кой е вторият погребан - синът или съпругата на Циампо. Какво изобщо е интересното за саркофага? Трябва да се каже, че историята на личната охрана на първите лица на Римската република, а след това - и на империята, е изключително заплетен въпрос: източниците си противоречат, находките на археолозите повдигат повече въпроси, отколкото дават отговори.
Интересното е, че първите телохранители на римските консули и генерали не са били римски граждани. Те се набирали от съюзническите сили. Смятало се, че по този начин те действат като гарант за лоялността на сънародниците си. По-късно тези бойци били трансформирани в преторианска гвардия, чиито воини изпълнявали същите функции, а името идва от понятието "преториум" – така се наричало местоположението на палатката на пълководеца в армейския полеви лагер.
Постепенно преторианската гвардия се разширила, В нейния състав започнали да се включват помощни звена, чиновници, преводачи, глашатаи и много други. Октавиан Август увеличил броя на преторианците до девет хиляди: девет кохорти по хиляда мъже. Разбира се, такъв брой не е бил необходим за лична охрана, но Октавиан възнамерявал тези хора да пазят обществения ред в Рим.
Трябва да се отбележи, че тогавашните преторианци били набирани от жителите на Италия, но не от гражданите на Рим. По-късно било решено в тези елитни части да се вземат не само местни жители на Апенинския полуостров.
С течение на времето преторианците започнали твърде активно да участват в политическия живот на Вечния град – и то със сила, което е естествено за охраната. Понякога те били въвличани в заговори, разчитайки на военна подкрепа. Понякога те самите извършвали преврати. Например императорите Калигула и Комод са били убити от преторианци, замесени в заговори. А преторианецът Макрин лично организирал заговор, в резултат на който император Каракала бил убит, а самият той седнал на трона.
С такива защитници императорите не били напълно в безопасност. Затова при император Галиен, управлявал през 253-268 г., бил създаден отделен отряд телохранители на императора - протектори (от лат. protector - "покровител", "защитник").
Знаем малко за това подразделение, но в източниците има информация за протектора Циампо. Това име се споменава във връзка с човек, когото днес бихме нарекли адютант на император Диоклециан, управлявал през 284-305 г. Циампо бил родом от територията на съвременна Румъния и, както пише на стената на саркофага, той служил като обикновен кавалерист в продължение на девет години, след което получил званието „ordinarius“ (капитан), а след още 11 години станал протектор.
Титлата протектор, както често се случва, се получавала по два начина: за военни заслуги или благодарение на лични връзки или подкупи. Заради второто императорите трябвало от време на време да „прочистват“ редиците на близките си телохранители, тъй като явно не искали да отгледат още един преторианец. Очевидно Циампо е станал протектор благодарение на воински заслуги.
Откриването на саркофага е първият случай, когато археолозите знаят точно името на погребения и имат възможност да проучат останките и погребалните дарове.
Да добавим само, че преторианската гвардия е напълно разпусната от император Константин Велики през 312 г., след битката на Милвийския мост. В тази битка на Константин се противопоставят именно преторианците, които преди това довели на власт в Рим узурпатора Максенций. Константин заповядал разрушаването на преторианския лагер като „постоянно гнездо на метежи“.
ВИЖТЕ ОЩЕ: Огромен подземен град на първите християни е открит в Турция (ВИДЕО)
