Древните хора са променяли местността около себе си още преди 125 000 години, смятат нидерландски учени. Те са открили следи в Германия, които може да сочат за изгаряне на гори, за да се освободи територия за живеене.
Досега се смяташе, че хората са започнали да формират своята среда на местообитание едва преди около 10 000 години, когато са се заели със селско стопанство и са започнали да изсичат гори за създаване на ниви. Според много археолози това може да се е случило много по-рано, но нямало достатъчно свидетелства.
Сега такива са предоставили палеонтолози от Университета в Лайден – разкопки в германска въглищна мина и изследване на близките територии показало, че преди повече от 100 000 години неандерталците вероятно вече са слагали ръка на горите, като са ги унищожавали чрез пожари, за да си разчистят място за живеене. Подробно за това се разказва в статия в изданието Science Advances.
„Археолозите отдавна си задават въпросите, колко отдавна и по какъв начин човек се е намесвал в екосистемите на нашата планета. Ние все по-често виждаме много ранни, като цяло слаби признаци за това“, казва Уил Роброкс, професор по археология и един от авторите на изследването.
Но тези признаци били много по-изразени в мина за кафяви въглища близо до Хале, Германия. През последните няколко десетилетия в тази кариера, Ноймарк-Норд, са извършени археологически изследвания и заедно с множество ранни данни за околната среда учените са открили многобройни следи от неандерталска дейност.
„Наред с други неща, открихме останките на стотици мъртви животни, заобиколени от множество каменни оръдия и огромно количество остатъци от въглени“, казва Роброкс.
Изследването е проведено в местност, която преди 125 000 години е била гора, обитавана от коне, елени и едър рогат добитък, както и от слонове, лъвове и хиени. Тази смесена широколистна гора се е простирала от Нидерландия до Полша. На няколко места в района е имало езера, а по бреговете на някои от тях са открити следи от присъствието на неандерталци, обяснява Роброкс. По времето, когато тези неандерталци са се появили там, дърветата са останали много по-малко, по-конкретно поради пожари, и неандерталците имали повече място за заселване.
Не е известно доколко неандерталците са имали пръст в тези пожари – може да са възниквали сами. Учените обаче са открили достатъчно следи от огнища, за да смятат, че неандерталците са могли да провокират пожари поне случайно и че не е изключено това да е било умишлено. Освен това, дори и да не са участвали в първоначалното изгаряне на гората, те са запазили освободената територия в продължение на векове, като не са позволили тук да израснат нови дървета.
„Въпросът беше дали гората е изгоряла заради хоминините, или хоминините са дошли, защото тук се е освободило място? Сега открихме достатъчно доказателства, за да заключим, че ловците-събирачи са предпазили района от обрастване поне 2000 години“, казва Роброкс.
На освободената територия неандерталците строили жилища, изработвали оръдия на труда, събирали дърва за огрев и палели огньове, поделяли месото. „Неандерталците може да са живели в по-големи и по-малко мобилни групи, отколкото обикновено се смята“, казва Роброкс.
Възможно е основна роля да е изиграло затоплянето, което преди около 150 хиляди години е освободило от лед много богати на ресурси територии, такива като Ноймарк-Норд.
Сравнителните проучвания показват, че гъста горска растителност е останала до голяма степен недокосната в близост до подобни езера в района, където са бродили същите животни, но където няма признаци за присъствие на неандерталци.
По-ранни изследвания показват, че хоминините са използвали огън още преди около 400 000 години и са предавали знанията за него на събратята си от други групи.
„Не бива да се учудваме, ако в бъдещи изследвания открием следи, които показват, че хоминините са имали значително въздействие върху околната среда много по-рано, поне в локален мащаб“, казва Роброкс.
Резултатите от новото изследване са важни не само за археологията, отбелязват учените, но и за дисциплините, свързани например с възстановяването на природните ресурси. Резултатите също така показват ранните ловци-събирачи в нова светлина - те не просто са бродили из територията, хранейки се с каквото им попадне, но са оформяли пейзажа около себе си, създавайки по-добри условия.
