Трудно е да се помни какъв е бил живота преди да имахме интернет, смартфони в нашите джобове и по един лаптоп на всяко бюро. Днес нашите мозъци се състезават, за да се адаптират към цифровата ера. Когнитивни невролози казват, че всичкото това време, което сега прекарваме пред екрана, е променила начина, по който четем и разбираме. Сърфирането в Интернет е съкратило както вниманието, така и търпението ни, съобщи списание The Week.
В скорошно проучване изследователите зададоха на хора серия от маловажни въпроси. На половината от групата било позволено да се използва Google, а на другата половина - не. След това, през втората половина на изследването, всички участници получиха нов кръг от по-лесни въпроси и им беше казано, че може да изберат дали да използват Google, за да отговори на тях. Звучи доста стандартно, нали? Но тези, които са използвали Интернет през първия кръг, наистина се опитаха да отговорят на всички въпроси във втория кръг, разчитайки единствено на собствените си знания и спомени. Една трета от тях дори не се опита, а веднага влезе в Google.
"Преди може и да се опитвахме да си припомним нещо сами, сега не се притесняваме", казва д-р Бенджамин Сторм. "Тъй като чрез смартфони и други устройства става достъпна повече информация, ние ставаме все по-зависими от тяхо в ежедневието."
Разбира се, интернет е направил много добро за света. Но като се имат предвид тези разкрития, си струва да се подчертаят някои от по-новите разстройства, за които експерти обвиняват в нашата цифрова мания:
1. Номофобия
Някои хора се страхуват от паяци. Други от височина. Или пък изпитват необоснован страх от клоуни. Списъкът с фобии е дълъг, но учените прибавиха още една: през 2012 г. светът научи, че съществува "номофобия" ("No-Mobile Phobia") - паника от отделянето на човек от неговия мобилен телефон или таблет. Проучване във Великобритания установи, че 73% от запитаните чувстват паника, когато не разполагат с мобилен телефон. Други 14% допълват, че паниката прераства в пълно отчаяние. Тъй като тази фобия е нова, още не може да се каже със сигурност дали тя е вредна или не за здравето в дългосрочен план.
2. Техноференция
Цифровата ни пристрастеност може би ни причинява много повече, отколкото да изпадаме в паника. Тя също така може да играе роля в нашите връзки. Проучване от 2014 г. откри, че повече от 143-мата участници в експеримента казват, че техническите устройства разкъсват свободното им време, прекъсват разговори, както и хранене и други значими дейности. Изследователите са дали тези прекъсвания име - "техноференция". Тя има връзка с връзките на човека и задоволството му от живота.
Но нещата може да са и по-лоши - друго изследване открива, че смартфоните си проправят път в нашия сексуален живот. 40% от запитаните казали, че ще отложат сексуален акт, за да си ползват телефона. Някои пък биха ускорили плътското удоволствие, за да си вдигнат телефона.
3. Фантомно звънене
Речникът ни е пълен с нови думи поради абсолютното присъствие на нашите звънящи и вибриращи смартфони. Психологът Дейвид Ларами от Лос Анджелис е проучил феномените, свързани с това. Оказва се, че от 320 собственици на мобилни телефони, които били анкетирани, две трети казали, че усещат фантомно звънене. Т.е. те "чуват" телефона си да звъни, а всъщност апаратът не го прави.
4. Киберохондрия
Хипохондрията не е ново заболяване, но интернет го издигна на следващото ниво. Най-широката дефиниция, киберохондрия, се отнася до хора, които проучват и диагностицират в интернет своите заболявания. Вероятно всички сме правили това - една трета от американците казват, че са използвали интернет, за да си поставят сами диагнози. Но за някои хора, които може би вече са склонни към хипохондрия, това може да бъде пагубно. Те стават невротични, влизат все по-дълбоко в Google, за да четат трескаво за всяка страшна болест, която отговаря на техните симптоми.
5. Халюцинацията на Шоуто на Труман
Някога изпитвали ли сте усещането, че някой потайно ви гледа? Във филма от 1998 г. "Шоуто на Труман" Труман Бърбанк също го е изпитвал, само че при него се оказало, че е вярно. Макар филмът да е бил замислен като черна комедия филм , въобще не е смешно за тези, които страдат от Халюцинацията на Шоуто на Труман, фалшивото усещане, че техният живот се излъчва и разпространява. За първи път синдромът е идентифициран през 2003 г. от психиатъра Джоел Голд от медицинския факултет на Нюйоркския университет. Макар да не е пряко причинена от нашите цифрови устройства, Халюцинацията на Шоуто на Труман е продукт на нашите прекалено свързани, обсебени от реалната телевизия, и задвижвани от социалните медии начини на живот, които подхранват нашите най-нарцистични качества.
"Промените в технологиите са причина за променящото се през годините съдържание на заблудите", писа Колин Лечър в "Попюлър сайънс". "През 1940-те години японците контролираха американските умове с радиовълни; през 50-те руснаците осъществяваха това с изкуствени спътници; през 70-те ЦРУ имплантира компютърни чипове в мозъците на хората. А какво подклажда заблудите днес?
