В най-тъмните кътчета на пещерата Манот, далеч от слънчевата светлина и ехото на ежедневието, ранните хора се събирали по причини, които все още измъчват съвременния ум. Тук, на осем етажа под входа на пещерата, е издълбана скала, чиято повърхност е гравирана, за да наподобява костенурка. Тя стояла като мълчалив свидетел на ритуали, извършени преди 35 000 години. Откритието в пещера в Северен Израел може да е най-ранното доказателство за ритуални събирания в Югозападна Азия.
Древна пирамида е открита при строителни работи в Мексико
Пещерата Манот, открита за първи път случайно през 2008 г. по време на строителството на жилищен комплекс близо до границата между Израел и Ливан, е съкровищница за антрополозите. Нейните преоткрити камери съдържат улики не само за това как са живели първите хора, но и как може да са мислили и какви са били техните ритуали.
Разделено място
Омри Барзилай, археолог от университета в Хайфа и Израелската служба за антики, е ръководител на скорошното разследване. Изводите на екипа му рисуват картина на общество, което е правило повече от това да оцелее. То се е събирало, прекланяло и създавало символи, които надхвърлят ежедневното съществуване.
Обитателите на пещерата – ранните Хомо сапиенс и вероятно последните неандерталци – изглежда, са предпочитали входа за жилищни помещения. Там археолозите са открили доказателства, че древните жители са изработвали сечива, клали са животни и са готвили ястия. Но дълбоко в пещерата те оставили различен вид следа. В уединена камера, пълна с естествени образувания, издълбан камък седи умишлено поставен в ниша. Той наподобява на черупка на костенурка е гравиран преди между 35 000 и 37 000 години.
В ниша в пещерата била поставена скала, издълбана като костенурка. Clara Amit / Israel Antiquities Authority
„Възможно е да представлява тотем или духовна фигура“, обяснява Барзилай. „Специалното му местоположение, далеч от ежедневните дейности близо до входа на пещерата, предполага, че е бил обект на поклонение.“
Изследователите не открили свидетелства за продължително използване на огън в пещерата. Вместо това остатъците от сажди върху сталагмитите предполагат, че хората са носили факли или са палели временни огнища, за да осветяват това скрито пространство.
Мълчалив свидетел на ритуал
Издълбаната „костенурка“ може да изглежда проста, но внимателното ѝ разположение и околните доказателства намекват за дълбоко символично значение. Размерът на пещерата и естествената акустика предполагат, че тя може да побере удобно групи от хора – може би ранни събрания, обвързани с ритуал.
Разположението на „костенурката“ напомня за други открития в древни пещери. Във Франция рисунки на 20 000 години в пещерите Ласко също изобразяват животни. В испанската пещера Малтравиесо са оставени отпечатъци от ръце на 64 000 години – вероятно от неандерталци.
"Ужасяващо ювелирна работа". Откритие от Египет шокира учените
Пещерата Манот обаче разказва история, уникална за своя регион. Откриването ѝ в Галилейските хълмове допринася за разбирането, че ранните хора в Леванта не просто са мигрирали през него; те са оформяли култури, обменяли са идеи и вероятно са смесвали традиции с неандерталците.
Неандерталците са изчезнали преди около 40 000 години, но свидетелствата сочат, че не са изчезнали напълно. Техните гени продължават да живеят в съвременните хора, остатък от период на припокриване, взаимодействие и кръстосване. През 2015 г. фрагмент от череп на 55 000 години от пещерата Манот предостави някои от най-ясните доказателства за това смесване. Изследователите отбелязват особености, характерни както за неандерталците, така и за Хомо сапиенс.
Статията на изследователите е публикувана в списание PNAS.
