Немски учени успяха да разшифроват ДНК, извлечена от фосили на възраст 300–400 хиляди години – най-древната ядрена ДНК на човешки предци.
Резултатите от анализа показали, че предците на Homo sapiens много отдавна са се отделили в самостоятелен вид. Палеогенетиците разказали за своето откритие на конференцията на Европейското общество по изучаване на еволюцията на човека, съобщава Science News.
Откритите в прочутата испанска гробница Sima de los Huesos в планините на Сиера де Апутерка кости първоначално били класифицирани от испанските учени като отнасящи се към хайделбергския човек, живял в Евразия преди 600–250 хиляди години.
Този вид се смята за прародител на неандерталците, а според някои изследователи – и на съвременните хора. Но през 2013 година митохондриалната ДНК (мтДНК) в останките показала много общо с мтДНК на денисовците – друг вид хора, за които антрополозите почти нищо не знаят.
В следващите години палеогенетиците от Германия се опитали да секвенират ядрената ДНК. Те успели да извлекат достатъчно материал от зъб и от една кост от крак.
Тази ДНК била сканирана от Матиас Майер (Matthias Meyer) и колегите му от Института по еволюционна антропология за уникални маркери на неандерталци, денисовци и съвременни хора. Учените открили, че в останките имало много повече неандерталски алели на неандерталци.
Това означава, че предците на неандерталския човек са се отделили от основния ствол Homo (включително от денисовците) много рано, макар че при по-късни контакти е имало редки случаи на кръстосване.
Освен това Майер твърди, че предците на Homo sapiens са се разминали с предците на неандерталците и денисовците преди 550-765 хиляди години – което е с 100–400 хил. години по-рано, отколкото смятали учените.
Толкова древно отделяне на предците на разумния човек в отделна група кара учените да преразгледат съвременните представи за еволюцията на човека и разселването му по планетата, допълва lenta.ru.
