Изследователи установиха, че източникът на мистериозните зелени светлини, които се появяват в атмосферата на височина 110-120 км от земната повърхност, са сблъсъци на прах и неутрални частици в земната йоносфера. Статия, описваща изследването, е публикувана в научното списание „Physics of Plasmas“.
„Резултатите от нашите изчисления са важни за обяснение и описание на природните явления в йоносферата и земната атмосфера, по-специално разпространението на електромагнитни вълни на височина от 90 до 120 километра. Планира се продължение на изследване на ефекта модулационното възбуждане на нередности в йоносферата, които възникват по време на експлоатацията на такива инсталации като HAARP или EISCAT“, каза един от авторите на проучването, професор Сергей Попел.
През последните няколко десетилетия любители астрономи и майстори на природната фотография са открили няколко непознати досега форми на полярно сияние и други атмосферни явления, придружени от появата на пламъци в небето на голяма надморска височина от земната повърхност. Ярък пример за това са необичайните виолетови „мостове“ в арктическото небе (STEVE), открити от канадски любители на природата през 2016 г.
Подобни явления често привличат вниманието на учените, които се опитват да обяснят тяхната природа, както и да установят тяхната възможна роля в различни атмосферни процеси и взаимодействия на Земята с космоса. Например, преди две години физиците разбраха, че STEVE е резултат от сблъсък на потоци йони в горните слоеве на земната атмосфера.
Попел и колегите му от Висшето училище по икономика, Института за космически изследвания на РАН и Института за земния магнетизъм, йоносферата и разпространението на радиовълни на Руската академия на науките, са намерили обяснение за друг необичаен атмосферен феномен - северното сияние, което периодично се появява на височина 100-120 километра от повърхността на планетата.
През последното десетилетие руските изследователи са открили доказателства, че това явление е свързано с прах, който навлиза в йоносферата в резултат на унищожаването на микрометеорити и други обекти, падащи на Земята от космоса. Това води до появата на прашна плазма, различни физически процеси, в рамките на които могат да се генерират светкавици.
В последните години обаче се оказва, че ключовата роля в раждането и усилването на северното сияние играят не сблъсъците на заредени частици и прах, а взаимодействията между неутрални атоми и частици от метеорити. Техните сблъсъци водят до образуване на звукови вълни и вихри, които по специален начин въздействат върху плазмата и карат нейните частици да се нагреят и да влязат в химични реакции. Това води до образуването на силно видимо сияние, което е най-забележимо за хората в синьо-зелената част на видимия радиационен спектър.
Подобни процеси, както предполагат учените, могат да възникват в опашката на метеоритите, докато те летят през плътните слоеве на земната атмосфера, както и по време на експлоатацията на различни научни инсталации като американската HAARP и европейската EISCAT, чиито излъчватели загряват атмосферата при надморска височина 110-120 км. Тези процеси могат да генерират различни нискочестотни форми на радиосмущения, които често се откриват от радиолюбители и учени по време на метеорни потоци, заключават изследователите.
Полярното сияние (Aurora) е оптично явление, наблюдавано в небето над полярните райони на Земята (Северно наричано още Aurora Borealis и Южно, известно като Aurora Australis) образуващо се вследствие на взаимодействието на заредени частици от слънчевия вятър с магнитосферата. Явлението може да се оприличи на поразително красив танц на разноцветни светлини в небето.
Северното сияние е в основата на много легенди и митове на северните народи. Викингите вярвали, че сиянията са воини, препускащи на коне през небето, а според ескимосите добри духове палят светлините, за да осветят пътя на мъртвите към отвъдния свят.