Смартфонът в джоба ви днес е неразделна част от служебните ви ангажименти, забавленията с приятели, свободното време и социалния живот. Вероятно считате, че първите мобилните телефони, чието развитие доведе до появата на смартфоните, позволили ни да останем свързани с другите и да имаме неизчерпаем източник на информация под ръка, са произведени някъде далеч зад граница. Вероятно ще останете изумени, ако ви кажем годината, в която е произведен първият мобилен телефон в България. Заинтригувахме ли ви? Останете с нас.
Още: Извънземни и косатки с ножове. Откритие в пустинята изплаши учените
Още: Пъб в английска провинция е обитаван от призраци, твърдят местни
Прототипът на първия български мобилен телефон
В далечната 1964 година в България е произведен прототипът на първия български мобилен телефон. Само година по-късно усъвършенстван модел на този телефон, върху който са работили български учени, е представен на световни изложения. Първият мобилен телефон в България е конструиран от инж. Христо Бъчваров в изследователския институт по електропромишленност в София. Реално това е джобен телефон, позволяващ по всяко време да се избират абонати от градската телефонна мрежа. Годината е 1964-та, тоест много преди да се заговори за GSM и преди да бъде патентован GSM стандартът през 1991 г.
Какво представлява първият мобилен телефон в България?
Още: Партените: Незаконните деца на войната на Спарта
Още: Този рядък минерал е по-стар от Земята
На практика това е малък джобен телефон, безжичен апарат, който е снабден с малък радиопредавател. Устройството приемало радиовълните, преобразувало ги в електрически импулси и свързвало хората с търсения от тях телефонен абонат от всяка точка. Изумително за времето си!
За още любопитни и полезни статии - очакваме ви във Viber канала ни! Последвайте ни тук!
Още: Мистериозна глава на "човек-змия" отпреди 7500 години повдига въпроси
Още: Можете ли да кажете кой възел е най-здрав? Повечето хора се провалят
Размерът на първия мобилен телефон в България приличал на този на стар фотоапарат и бил доста по-голям от съвременните телефони най-вече като дебелина. Апаратът бил снабден с антена, която следвало да се изтегли преди набиране, и с шайба, подобна на шайбите на старите стационарни телефони, която служела за набиране на телефонните номера. Захранването било с акумулатор, който позволявал 20 часа работа с телефона без проблем.
Любопитен факт е, че произвежданите по това време подобни телефони извън граница имали ограничен обхват на действие в определен радиус. За разлика от тях първият български мобилен телефон бил с по-добър обхват.
Каква е била съдбата на първия български мобилен телефон?
Още: Революции, променили историята по VIASAT HISTORY (ВИДЕА)
Още: Древни британци убили и разчленили най-малко 37 души
За жалост подобно на много постижения от български учени, изпреварили времето си и надскочили чуждите, и първият български мобилен телефон не се е произвеждал масово и не са налични данни за опит за масово производство и продажба. Въпреки това фактът, че български учен конструира и мобилен телефон десетилетия преди масовата поява на мобилните телефони като цяло, е повод за гордост.
Иначе, инж. Бъчваров е оглавявал секретна лаборатория към Държавна сигурност, пише "е-вестник". Завършил е "Института по политехника" в София, специалност електроинженерство. Изключван е 4 пъти, заради спорове с преподавателите. През 1947 година прави макет на кораб, който се управлява дистанционно, с радиовълни и за него се разчува дори до Георги Димитров. Когато Тодор Живков идва на власт, го прави шеф на „Централна развойна лаборатория“ към тогавашния „Технически прогрес“, а по-късно е прехвърлена към Държавна сигурност. Инж. Бъчваров разполага с патенти, че е изобретил първия автоматичен радиотелефон – по същество днешния джиесем; единна градска часовникова система, управлявана по радиовълни – „Радио Синхрон”; плазмено запалване на двигатели с вътрешно горене за бензин и газ; първите в света свръхмощни предаватели за радиоразпръскване, работещи без персонал (роботи); антена–система за радиоразпръскване на средни вълни, с усилване от 3 до 10 пъти; тръбна антенна система с височина 120 метра, служеща за радиоразпръскване и охлаждане на мощните радиолампи на предавателя без допълнителни въздушни турбини за охлаждане.
