В историята на Земята е имало периоди на особена геоложка активност, когато континентите се движат, настъпват грандиозни вулканични изригвания и масови измирания, променя се климатът. За последните 260 милиона години учените са преброили десет подобни катастрофални епизода. Сега, съдейки по спадането на скоростта на разширяване на океанското дъно, глобалната тектонска активност се забавя. Кога тогава да чакаме следващия планетен удар?
Забавяне на спрединга
Планинските породи в центъра на океаните са по-млади, отколкото в краищата: в зоната на средноокеанските хребети литосферните плочи непрекъснато се раздалечават (това се нарича спрединг) и се образува нова кора. А при континентите тежките океански плочи постепенно се подпъхват под по-леките континентални, потъвайки в мантията. Така работи глобалният тектонски конвейер.
От скоростта на спрединга зависят интензивността на земетресенията, вулканизмът и образуването на планините. Колкото по-активно се движат тектонските плочи, толкова повече в тях са пукнатините и разломите, през които магмата и парниковите газове от мантията се втурват към земната повърхност, толкова по-силни са сеизмичните явления.
След анализ на данни за планинските породи от двете страни на средноокеанските хребети за 19 милиона години, учените са стигнали до извода, че в средния миоцен, преди около 15 милиона години, скоростта на спрединга е била максимална - около 200 милиметра годишно. След това е започнала да намалява и сега е от 40 до 90 милиметра.
Общо били проучени 18 подводни хребета. Темповете на образуване на земната кора са определени чрез палеомагнитния метод. Магнитните полюси на Земята периодично сменят местата си. Учените фиксират тази инверсия по ориентацията на магнитните минерали във втвърдени вулканични скали и след това ги използват като еталони за маркиране на хронологичната скала.
Оказало се, че през последните 15 милиона години скоростта на разминаване на морското дъно е намаляла средно с 40 процента в почти всички средноокеански хребети, с изключение на Южнотихоокеанското възвишение - най-активната тектонска зона на океана днес.
Според учените динамиката на литосферните плочи зависи от дълбинните процеси, които влияят на режима на конвекция – движението на вещество в мантията. Възможно е местните условия също да са изиграли роля, например формирането на планини в западния край на Северна и Южна Америка. „Натоварената“ с планини континентална плоча оказва по-голям натиск върху океанската плоча под нея, снижавайки нейната скорост. Не са изключени и космически фактори, включително изменения в орбиталните параметри на Земята. Едно е ясно: в средния миоцен геоложката активност на планетата е била по-висока, а сега отслабва.
Неспокойната Земя
По-рано учени от Нюйоркския университет установиха, че подеми и спадове в геоложката активност се случват с определена периодичност. Събития като масови измирания, катастрофални вулканични изригвания и земетресения, покачване на равнището на океана и изместване на континентите се случват около веднъж на всеки 27,5 милиона години.
Хипотезата за цикличността на геоложката история не е нова. На нея всъщност се основава разделянето на времевата скала на Земята на периоди и епохи. През 70-те години на миналия век американците А. Фишър и М. Артър стигат до заключението, че съществува цикъл от 32 милиона години на климатични и биотични изменения. През 80-те и 90-те години на ХХ век беше изяснено, че може да се говори за цикъл в диапазона от 26 до 30 милиона години.
Сега, използвайки данните, получени с помощта на най-новите радиоизотопни методи, изследователите са определили точното време на 89 най-важни геоложки събития: измиране на морски и сухоземни животни, намаляване на кислорода в океана, големи изливания на базалтова лава, колебания на морското равнище и тектонски движения от литосферните плочи.
Статистическият анализ показал, че те се групират в десет ясни пика, средно на 27,5 милиона години един от друг. Последният изблик се е случил преди около седем милиона години и сега Земята действително се успокоява все повече и повече. Следващият период на активно преструктуриране на планетата, според прогнозите, ще настъпи поне след 20 милиона години.
ВИЖТЕ ОЩЕ: Откриха нова причина за древна глобална катастрофа на Земята
