Китайската академия на науките представи ново изследване, доказващо, че през последния милиард години продължителността на денонощието на нашата планета се е увеличила от 19 на 24 часа.
Резултатите от изследването са публикувани в списание Nature Geoscience, пише Phys.org.
Учените отдавна са установили, че в далечното минало денонощията на Земята са били по-кратки, отколкото сега. Изследвания по тази тема са проведени от учени от различни страни и са давали различни резултати. Основната идея е, че преди милиарди години продължителността на денонощието е била по-кратка, защото Луната е била по-близо до Земята, отколкото е сега.
Луната постепенно увеличава денонощието на Земята
„С времето Луната е откраднала ротационната енергия на Земята, което ѝ е позволило да влезе в по-висока орбита и да се отдалечи от Земята“, обяснява водещият автор на новото изследване Рос Мичъл, геофизик от Института по Геология и геофизика на Китайската академия на науките.
„Повечето модели на въртенето на Земята предвиждат, че продължителността на деня става все по-къса и по-къса, ако гледате все по-далече в миналото“, казва съавторът на изследването Уве Киршер. Тези данни се основават на изследването на седиментни скали, които са запазили много наслоявания. Когато се преброят седиментните слоеве, причинени от приливни колебания, може да се разбере броят на часовете в един древен ден.
Но такива данни за приливи и отливи са рядкост, а запазените често се оспорват. За щастие има друг начин за определяне на продължителността на деня – циклостратиграфията. Това е геоложки метод, който използва ритмични седиментни наслоявания за откриване на астрономически цикли на Миланкович, които отразяват как промените в орбитата и въртенето на Земята влияят върху климата.
„Два цикъла на Миланкович, прецесия и наклон, са свързани с колебанията и наклона на оста на въртене на Земята. Следователно по-бързото въртене на ранната Земя може да бъде открито в по-кратки цикли на прецесия и наклон в миналото“, обяснява Киршер.
Земята не трябваше да съществува. И все пак това не се е случило
Изследователите анализирали данните, събрани през последните седем години, и за първи път успели да използват циклите на Миланкович, за да проверят теорията за палеоротацията на Земята. По-специално била тествана и една недоказана досега теория. Тя твърди, че продължителността на деня може да е била неизменна в далечното минало на Земята.
Освен приливите в океана, свързани с привличането на Луната, на Земята се наблюдават и слънчеви приливи, свързани с нагряването на атмосферата през деня. Те не са толкова силни, колкото лунните, но винаги са били наблюдавани. В миналото Земята се е въртяла по-бързо, а привличането на Луната е било много по-слабо, отколкото сега. За разлика от привличането на Луната, слънчевият прилив вместо това тласка Земята. Така че докато Луната забавя въртенето на Земята, слънцето го ускорява.
„Поради това, ако в миналото тези две противоположни сили са били равни, такъв приливен резонанс би накарал продължителността на деня на Земята да спре да се променя и да остане постоянна за известно време“, казва Киршер. И точно това показа новата компилация от данни.
Продължителността на деня на Земята изглежда е спряла дългосрочното си нарастване и е спряла на около 19 часа. Това се е случило приблизително преди два до един милиард години – „обикновено наричани „скучният милиард“, пояснява Мичъл.
Земната ос се е изместила заради човека. Учени изчислиха с колко
Това „спиране“ по интригуващ начин се пада между двете най-големи повишения на кислорода. „Очарователно е да се мисли, че еволюцията на въртенето на Земята може да е повлияла на променящия се състав на атмосферата“, допълва Тимъти Лайънс от Калифорнийския университет в Ривърсайд, който не е участвал в изследването.
По такъв начин новото изследване подкрепя идеята, че повишаването до съвременните нива на кислород е трябвало да изчака по-дълги дни, за да може фотосинтезиращите бактерии всеки ден да произвеждат повече кислород.
