Наблюдения на това, как шимпанзето се придвижва на два крака и се върти по време на ходене, сочат, че нашият общ прародител с тези маймуни може да е бил изправен примат, твърдят антрополози в статия, публикувана в сп. Nature Communications.
Днес повечето учени смятат, че човекът е преминал към изправено положение преди около 2-3 милиона години, когато се появили първите представители на рода Homo и последните австралопитеци от рода на Люси и автралопитеците седиба. Но от друга страна, това е и свидетелство, че подобен навик може да е бил характерен и за общия прародител на шимпанзето и човека.
Например анатомията на ардипитека и това, че саваните са започнали да се появяват преди 6 милиона години, говорят, че общият прародител на човека и шимпанзето повече е приличал на нас, отколкото на типична маймуна. В полза на това свидетелства и фактът, че палеонтолозите смятат нашите анатомични черти за по-малко специализирани и развити, отколкото при всички останали развити примати.
Такава хипотеза се отхвърля от редица антрополози, които смятат, че ардипитеците са приличали повече на маймуни. Нейтън Томпсън от университета Стоуни Брук в Ню Йорк (САЩ) и колегите му установили, че тези съмнения едва ли са оправдани, като проследили как се движи шимпанзето по време на ходене на два крака.
Както обясняват Томпсън и колегите му, те на първо място се интересували колко подвижно и гъвкаво е тялото на маймуните. Противниците на теорията за изправен прародител смятат, че приматите и прочие четириноги притежават достатъчно твърдо и слабоподвижно тяло, чиито части почти не се движат една спрямо друга.
Наблюдения на шимпанзета и доброволци показали, че маймуните почти толкова активно движат таза и гръдния си кош, както и хората, независимо от радикално различната анатомия на тялото. Както и доброволците, техният таз и гръден кош се завъртали в различни посоки в моментите, когато маймуната трябвало да неутрализира въртеливите движения, възникващи при докосване на пода.
За разлика от човека, тези движения се угасявали едва частично и приматите трябвало да прилагат допълнителни усилия, за да ходят по права линия. И все пак тази особеност от тяхната анатомия и маниерите на ходене икономисвали силите им, което говори за известна приспособеност към изправено ходене.
Сходният характер на завъртането на гръдния кош и бедрата при ходене при човека и шимпанзето говори, че нашият общ прародител може да е притежавал подобни черти. Това говори в полза на твърдението, че той е бил изправен и не се е придвижвал върху кокалчетата на пръстите, както съвременните хоминиди.
От друга страна, учените подчертават, че подобен извод може да бъде направен само ако бъдат открити останки от таза на най-древните хоминиди, предшестващи разделението между шимпанзето и човека, допълва РИА Новости.
