Въпросът, защо някои лица изглеждат по-привлекателни от други, занимава учени от различни специалности. Това отчасти се дължи на нормите и представите за красота, които съществуват в обществото, както и на личния опит и характер.
Оказва се обаче, че привлекателността може да има биологична роля, сигнализираща за здравето на тялото и „качеството“ на наследствеността. Тази възможност се посочва и от авторите на нова статия, публикувана в изданието Proceedings of the Royal Society B.
Съмър Менгелкох и нейните колеги от Тексаския християнски университет (САЩ) са провели онлайн експеримент с 492-ма доброволци. Изследователите показали на доброволците снимки на 159 реално съществуващи хора и ги помолили да оценят привлекателността на всяко лице. Освен това тези, чиито портрети били показани на участниците, преминали допълнителен медицински преглед, който трябвало да установи състоянието на техния имунитет, хода на възпалителните процеси и т.н.
Сравнявайки тези данни, изследователите установили, че при хората, които се възприемат като по-привлекателни, имунната система работи средно по-добре от тези, които са по-малко красиви. Любопитно е, че нивата на възпаление не били свързани с привлекателността. Авторите стигнали до заключението, че това може да показва способността на организма да се справя с болестта, а не да отразява текущо заболяване в остра фаза.
Интересни са и някои други нюанси, отбелязани от учените. Например, привлекателността на мъжките лица корелира най-добре с показателите за активността на Т-килърите - клетки, които се борят с бактериалните инфекции. Привлекателността на жените пък била свързана с нивата на глюкоза, антителата и някои други вещества в кръвта. Във всеки случай, експериментите показали, че красотата на лицето може наистина да е свързана с наследствени характеристики на имунитета. Или поне до известна степен.
