Древни вируси от неандерталци бяха открити в съвременна човешка ДНК от учени от Оксфордския университет и университета в Плимут, съобщи Сайънс дейли, цитиран от БТА.
Учените сравнили генетични данни от фосили от неандерталци и други прародители на човека, известни като денисовци, с данни от днешни пациенти, засегнати от рак. Така били открити данни за вируси от неандерталци и денисовци в съвременна човешка ДНК.
Това навежда на мисълта, че вирусите произхождат от наши прародители, живели преди повече от половин милион години.
Резултатите от изследването, извършено с подкрепата на "Уелкъм Тръст Сенгър", ще позволят на учените да потърсят евентуална връзка между древни вируси и съвременни болести като СПИН и рак.
Около 8 на сто от човешката ДНК са изградени от ендогенни ретровируси - ДНК секвенции от вируси, които се предават от едно поколение на друго. Това е част от 90 процента от човешката ДНК с неизвестни функции, която понякога е наричана отпадъчна ДНК.
"Не можем да го обявим за "отпадък", защото все още не знаем какво е, заяви д-р Гикас Магиоркинис от Оксфорд. При определени обстоятелства два "отпадъчни" вируса могат да се комбинират и да предизвикат заболяване. Това бе наблюдавано неколкократно у животни. Установено бе, че ендогенни ретровируси могат да причинят рак, когато са активирани от бактерии у мишки с отслабена имунна система."
Д-р Магиоркинис и колегите му сега планират да изследват тези древни вируси, които принадлежат към вирусите HML2, и да потърсят евентуалната им връзка с рака и ХИВ.
"Реакцията на пациенти, заразени с ХИВ, към вирусите HML2 е свързана с това колко бързо пациентът ще бъде засегнат от СПИН, така че съществува ясна връзка, отбеляза д-р Магиоркинис.
Заразените с ХИВ пациенти са с повишен риск от развитие на рак поради причини, които все още не са разгадани. Възможно е някои от рисковите фактори да са генетични и да се комбинират с вирусите HML2. Те могат да се реактивират при ракови болести и ХИВ инфекции, така че ще е от полза да бъдат взети за мишена от бъдещи терапии."
Резултатите от изследването са публикувани в Current Biology.
