Причината за смъртта на Александър Македонски може да е некроза на задстомашната жлеза, а не друго заболяване, както се смяташе преди, включително малария или пневмония. Това твърди екипът на д-р Томас Гарасимидис, почетен професор по медицина от Солунския университет, който повече от 25 години изучава възможната причина за смъртта на великия пълководец.
В хода на своето изследване учените са отсели множеството популярни теории, доверявайки се само на симптоми, наблюдавани от съвременници в последните дни от живота на Александър Велики, пише Greek Reporter.
След десетилетията изследвания Герасимидис и колегите му направили извод, че Александър Велики е умрял от остра панкреонекроза. Вероятно тя е била предизвикана от изостряне на жлъчнокаменна болест заедно с голямо количество вино и тежка храна, с които е злоупотребявал той.
Защо Александър Македонски е по-скъп от Гоце Делчев за македонците?
Учените са изследвали всички източници, описващи последните дни на Александър Македонски: записки на Птолемей, Плутарх, Квинт Курций и други, за да съберат пълно описание на неговото здравословно състояние и симптоми на болестта, довела до гибел. Известно е, че пълководецът се е разболял 14 дни преди смъртта си.
Събраната информация навела д-р Герасимидис на извода, че всички съществуващи по-рано теории за причината за смъртта на пълководеца са неверни. Теорията за малария била изключена, тъй като, независимо че той имал треска, тя според описанията не приличала на маларийна. Освен това маларията не води до смърт за толкова кратко време.
Теорията за пневмония също била отхвърлена, тъй като възпалението на белите дробове рядко предизвиква болки в корема, от каквито е страдал пълководецът, макар и високата температура да е характерна за нея.
Гробницата в Амфиполис може да е на любовника на Александър Македонски
Учените изключили също и коремен тиф, тъй като в този период не е имало съобщения за епидемия от това заболяване, освен това в източниците няма сведения за диария при Александър Македонски. По същия начин била отхвърлена и теорията за западнонилска треска, тъй като тя предизвиква енцефалит, а не болки в корема и делириум.
Наскоро се появила теория, че Александър Велики страдал от синдрома на Гилен-Баре, при който имунната система на тялото атакува нервите, причинявайки различни симптоми, включително слабост на крайниците, водеща до пълна парализа. Фактът, че синдромът на Гилен-Баре често се предшества от инфекциозно заболяване като респираторна или стомашна инфекция, карал учените да смятат, че това може да е причината за смъртта на пълководеца. Въпреки това, според д-р Герасимидис, основните симптоми, от които е страдал великият завоевател, са били треска и болки в корема.
Изследователите също отказват да приемат теорията за това, че Александър Македонски е умрял от депресия поради смъртта на Хофестион – негов най-близък приятел, генерал и вероятно любим. Според една от теориите депресията е отслабила имунната му система, правейки го уязвим за инфекции.
Филип и Александър Македонски включени в поредица "Бележити българи"
Но въз основа на изучените данни гръцките учени са на мнение, че великият пълководец по никакъв начин не е страдал от изтощителна депресия. Напротив, дори в първите дни на заболяването си той все още е работил със своите генерали, за да планира следващата кампания.
Въз основа на описаните симптоми на треска и болки в корема д-р Герасимидис и екипът му заключават, че на 13 юни 323 г. пр.н.е., на 33-годишна възраст, Александър Велики е умрял от тежък сепсис, причинен от панкреатична некроза.
