Уникален документ е открит в средновековен манастир в Синай. Историята на откриването му прилича на детективски роман. Доказването на неговата автентичност е отнело 10 години.
Средновековният пергамент от египетски манастир се оказал удивително съкровище. Под християнските текстове учените открили нещо, което, изглежда, е част от отдавна загубения звезден каталог на астронома Хипарх, смятан за най-ранния опит за картографиране на цялото небе. Научната статия е публикувана в Journal for the History of Astronomy, съобщава Nature. Учените търсят каталога на Хипарх от векове.
„Находката доказва, че Хипарх, често смятан за най-великия астроном на Древна Гърция, действително е съставил карта на небето векове преди други. Това също така осветява решаващ момент в раждането на науката, когато астрономите са преминали от простото описание на моделите, които са виждали в небето, към тяхното измерване и предсказание“, казва Джеймс Еванс, историк-астроном в Университета на Пюджет Саунд в Такома, Вашингтон.
Манастирът „Света Екатерина“ (Joonas Plaan / CC BY 2.0)
Ръкописът е намерен в гръцкия православен манастир „Света Екатерина“ на Синайския полуостров в Египет, но повечето от неговите 146 листа сега са собственост на Музея на Библията във Вашингтон. Тези страници съдържат Codex Climaci Rescriptus, колекция от сирийски текстове, написани през X или XI век. Но се оказало, че това е палимпсест, пергамент, от който писар е изстъргал стария текст, за да може да се използва повторно.
Смятало се, че по-ранните записи съдържат други християнски текстове. През 2012 г. библеистът Питър Уилямс от Кеймбриджкия университет (Великобритания) заръчал на своите студенти да изучават страниците като летен проект. Един от тях, Джейми Клеър, внезапно забелязал пасаж на гръцки, който често се приписва на астронома Ератостен. През 2017 г. страниците били анализирани повторно с помощта на най-съвременни мултиспектрални визуализации. Изследователи от Електронната библиотека на ранните ръкописи в Ролинг Хилс Естейтс, Калифорния, и Университета на Рочестър в Ню Йорк направили 42 снимки на всяка страница в различни дължини на вълната на светлината и използвали компютърни алгоритми, за да намерят комбинации от честоти, които биха проявили скрития текст.
Лист от Codex Climaci Rescriptus (Denysmonroe81 / CC BY-SA 3.0)
На девет листа бил открит астрономически материал, който (според радиовъглеродното датиране и стила на писане) вероятно е бил преписан през V или VI век. Той включва митове за произхода на звездите и откъси от известна поема от III век пр.н.е., озаглавени „Феномени“, в които се описват съзвездията.
След това, при разглеждане на изображения по време на коронавирусната изолация, Уилямс забелязал нещо много по-необичайно. Той се обадил на историка Виктор Гиземберг от френския национален изследователски център CNRS в Париж.
„Бях много развълнуван от самото начало. Веднага стана ясно, че имаме звездни координати“, казва Гиземберг.
Оцелелият пасаж, разшифрован от Гиземберг и колегата му Еманюел Зинг от Сорбоната, заема около една страница (виж заглавната снимка на статията). В него се посочват дължината и ширината в градуси на съзвездието Северна корона и са дадени координатите на звездите.
Няколко доказателства, като се започне с начина, по който са изразени някои данни, сочат Хипарх като автор. И което е особено важно – точността на измерванията на древния астроном позволила на учените да датират наблюденията.
Прецесията, при която Земята бавно се колебае при въртенето около оста си с около един градус на всеки 72 години, означава, че позицията на неподвижните звезди в небето бавно се променя. Изследователите са използвали това явление, за да проверят кога древният астроном е направил наблюденията си и са установили, че координатите съответстват приблизително на 129 г. пр.н.е. – времето, когато е работил Хипарх.
Досега единственият звезден каталог, оцелял от древността, е този, съставен от астронома Клавдий Птолемей в Александрия през II век пр.н.е. Неговият трактат „Алмагест“, един от най-влиятелните научни текстове в историята, представя математически модел на Космоса със Земята в центъра. Той също така е дал координатите и величините на повече от 1000 звезди. Но в древните източници няколко пъти се споменава, че човекът, който първи е измерил звездите, е Хипарх, работил на гръцкия остров Родос.
„Този звезден каталог, който витаеше в литературата като нещо почти хипотетично, стана много конкретен“, казва Матю Осендривер, астроном-историк в Свободния университет в Берлин.
Изследователите смятат, че първоначалният списък на Хипарх, подобно на списъка на Птолемей, е включвал наблюдения на почти всяка видима звезда в небето. Без телескоп, отбелязва Гиземберг, той трябва да е използвал зрителна тръба, известна като диоптра, или механизъм, наречен армиларна сфера.
Отношенията между Хипарх и Птолемей винаги са били неясни. Някои учени предполагат, че каталогът на Хипарх никога не е съществувал. Други (като се започне с астронома от XVI век Тихо Брахе) твърдят, че Птолемей е откраднал данните на Хипарх и ги е обявил за свои.
От данните, открити в новите фрагменти, става ясно, че Птолемей не е копирал числата на Хипарх. Но може би би трябвало: наблюденията на Хипарх са значително по-точни, а координатите са с точност до един градус. Птолемей е базирал своята координатна система на еклиптиката, докато Хипарх използвал небесния екватор – система, по-разпространена в съвременните звездни карти.
Откритието хвърля светлина върху ключов момент в развитието на западната цивилизация – „математизирането на природата“, когато учените, търсещи разбиране за Вселената, са преминали от просто описание на наблюдаваните закономерности към желанието да измерват, изчисляват и предсказват. Хипарх е бил ключовата фигура, отговорна за превръщането на астрономията в предсказателна наука.
Някои части от Codex Climaci Rescriptus все още не са дешифрирани. Възможно е и други страници от звездния каталог да се съхраняват в библиотеката на манастира „Св. Екатерина“, която съдържа над 160 палимпсеста. Там вече са намирани неизвестни по-рано гръцки медицински текстове.
„Само в Европа има буквално хиляди палимпсести в големите библиотеки. Това е просто един много вълнуващ случай на изследователска възможност, която може да се приложи към хиляди ръкописи“, казва Гиземберг.
