Регион на Саудитска Арабия, където се намират мистериозни неолитни структури, наречени „Портите на ада“, е осеян с около 400 структури, датиращи отпреди 9000 години.
В допълнение към огромните участъци от пясък и чакъл, западната половина на Арабския полуостров е дом на обширни полета от лава, известни като Хараат. Едно такова поле е Харат Хайбар с площ от 14 000 квадратни километра, което се намира на около 137 километра североизточно от Ал Медина (Медина).
ОЩЕ: Огромна 4500-годишна "гробна алея" е открита в Саудитска Арабия
С много доказателства за вулканична дейност в миналото, това е едно от най-големите вулканични полета в Саудитска Арабия. Вулканичното поле е образувано от изригвания, настъпили в продължение на пет милиона години, като най-новото събитие според НАСА е регистрирано между 600 и 700 г. сл. н. е., пише Аrkeonews.
Археолозите са открили доказателства, че хората някога са живели тук, сред потока от лава, въпреки че някога това е било едно от най-негостоприемните места на планетата.
Когато сателитните изображения разкрили стотици структури на 9000 години, експертите били изненадани. Стените от каменната ера, открити построени във вулканични полета, били наречени „Портите на ада“, защото техните къси, дебели купчини тухли приличали на порти с решетки, когато се гледат отгоре.
Заедно с подобните на порта конструкции археолозите са открили и поредица от древни стени, които приличаха на форми на хвърчила и кръгли структури, които бяха наречени респективно бикове и колела.
Така наречените „пустинни хвърчила“ до голяма степен се разбират като каменни огради, които вероятно са били използвани като капани за животни. Според Европейския съюз по геонауки (EGU) е възможно тези капани за лов да не са били предназначени за улавяне и убиване на животни, а по-скоро биха могли да представляват първи опит за опитомяване на животни.
Sydney Morning Herald за първи път съобщава през 1977 г., че „енигматични кръгли каменни образувания, напомнящи на откритите в Европа, са разпръснати из тази суха страна по върхове на хълмове и долини, отдалечени от човешки обиталища“. Но едва с по-скорошното разработване на сателитни изображения тези образувания са идентифицирани като останки от неолитни общности.
Въпреки че околните бедуински племена отдавна са наричали каменните образувания „произведения на старите хора“, Дейвид Кенеди от Университета на Западна Австралия е първият, който ги документира в областта на западната археология. Кенеди е идентифицирал приблизително 400 каменни стени.
Проучванията включват въздушна фотография и документират структури, наречени „Мустатил“, което на арабски означава правоъгълник, в регионите Хайбар и Ал-Ула.
Д-р Хю Томас от Университета на Западна Австралия е изследвал района през 2022 г.: „Голяма част от археологическия фокус в региона в миналото е бил върху Плодородния полумесец, минаващ през Йордания, Израел и нагоре в Сирия и извън нея, и малко археологическо внимание е обърнато на този ранен материал от Саудитска Арабия“, казва той пред Arab News.
„Реалността е, че в периода на неолита тези райони са били значително по-зелени и е имало значителни популации от хора и стада животни, движещи се през тези пейзажи.“
ОШЕ: Археолози съставиха карта на "пустинни хвърчила"
Сега археолозите смятат района на Хайбар за „уникален“ поради голямото разнообразие от структури и изключителното им запазване от сухия местен климат.
Въпреки това няма ясна индикация за какво може да са били използвани тези структури. Една от теориите е, че те са били ритуални структури, но засега за археолозите е трудно да намерят практическа причина за изграждането им.
