На въпроса коя е първата жена-фараон на Древен Египет, мнозина погрешно споменават името на Хатшепсут. Всъщност, тя е управлявала през ХV в. пр. Хр. Но три века по-рано на власт идва друга жена, за чиято личност знаем много по-малко.
Още: Археолози откриха подземен лабиринт на инките, потвърждавайки вековен слух
Още: Разплетоха загадка, свързана с древните кенгура
Тайните на личността на Собекнефру
Собекнефру (също Нефрусобек) остава една от мистериите на Древен Египет. Знаем, че тя най-вероятно е управлявала заедно с баща си, могъщия фараон Аменемхет III. След смъртта му се омъжва за брат си Аменемхет IV – задължително условие, за да седне на трона. Краткото ѝ еднолично управление продължава почти четири години и бележи края на ХІІ династия. Не е известно обаче какво се е случило със самата Себекнеферу - дали е починала от естествена смърт или е имала по-трагичен край.
Още: Нова теория: Тутанкамон може да е загинал пиян в катастрофа
Градът на крокодилите
На 80 км от Гиза, до оазиса Ел Фаюм, първият фараон от XII династия - Аменемхет I, основал град Шедит, който по-късно станал център на поклонението на Собек (Себек), бога-крокодил. В Древен Египет Себек бил смятан за божество на водата, разливите на Нил и покровител на хората. Името на първата жена-фараон, Собекнефру, буквално се превежда като "красотата на бога Собек".
Още: Да доживееш до 124 години - китайка споделя тайните на дълголетието
Още: Как мравките могат да помогнат в проблема със задръстванията
Братът на владетелката, Аменемхет IV, бил миролюбив фараон. Занимавал се главно да изпраща експедиции към Синайския полуостров, където се добивали тюркоази, както и до Горен Египет за аметисти.
Собекнефру царувала между 1806 и 1803 г. пр. Хр. В Торинския царски папирус се отбелязва, че царуването й продължило 3 години, 10 месеца и 24 дни. Фактът, че нейното име е в списъка, доказва, че царицата не е била възприемана като незаконна узурпаторка; управлението й било признато за законно от поданиците. Това се подчертава и от самото й „божествено“ име.
Още: Лицето на "човека дракон": сензационна реконструкция на древния хоминид
Още: Иглата на Клеопатра: истината зад подвеждащото име
Още: Псусенес: Сребърния фараон със съкровища, съперничещи на Тутанкамон
Малко се знае за самия период на управление. Ситуацията във вътрешната и външната политика оставала стабилна. Собекнефру, според древноегипетската традиция, царувала независимо и самостоятелно. След нея не останал наследник, който да заеме трона. Тя е по-малко известна от другите жени-фараони (Хатшепсут, Нефертити, Клеопатра) по една проста причина: оставила е след себе си си по-малко паметници.
Още: Наистина ли гробницата на Александър Велики е скрита в базиликата „Сан Марко“ във Венеция?
Още: Може ли изкуственият интелект да ни помогне да разберем езика на животните?
Интересно е, че по време на своето управление царица Хатшепсут усърдно се дистанцирала от пола си, носела мъжко облекло, традиционната „брадичка“ и други чисто мъжки регалии и символи на властта на фараона. Това обаче не може да се каже за Себекнеферу: тя никога не се е стремяла да се представи като мъж и използвала женски суфикси в своята титла. Очевидно е, че подчертавала легитимността на своята пълноправна власт, независимо от пола.
Причините за смъртта на Собекнефру са неизвестни. Може да е станала жертва на политическа борба за власт. След нейната смърт в Египет започва гражданска война, въстание на несвободните египтяни (селяни и роби). В резултат XII династия на фараоните престава да съществува. С това се свързва и краят на периода на Средното царство. Мястото на погребението на Себекнеферу също не е установено.
На царицата се приписва построяването на една от пирамидите в Мазгун въпреки, че не са намерени документални доказателства. Пирамидата се намира върху западния бряг на Нил, на 40 км южно от Кайро. Разкопките в Мазгун са извършени в началото на ХХ век от британския египтолог Флиндърс Питри. Пирамидата на Себекнеферу е недовършена и никога не е използвана. Също така, името на кралицата се свързва с изграждането на погребалния комплекс на Аменемхет ІІІ (Херодот го нарича „Лабиринт“).
Още: Който влезе тук, умира? Проклятието на фараона
Оцелели са няколко скулптури на Собекнефру. Неин торс от кварцит се намира в Лувъра. През 1899 г. бюст на царицата, направен от граувака (вид сив пясъчник), бил изложен в Египетския музей на Берлин – но, за съжаление, днес може да се види само на снимки: оригиналът е изчезнал по време на Втората световна война.
