В океаните на Земята има много дълбоки падини и бездни. Но сред тях учените идентифицират пет от най-дълбоките подводни каньони и падини, в които, изглежда, живеят почти извънземни създания, пише Live Science.
Учените смятат следните падини на дъното на океаните за най-дълбоките места на Земята:
- В Тихия океан това е Марианската падина. В най-дълбоката си точка, която се нарича Бездната на Чалънджър, дълбочината на падината е 10 973 метра. Между другото, това е и най-дълбокото място на Земята.
- В Атлантическия океан това е бездната Милуоки (Milwaukee Deep) в падината Пуерто Рико. Дълбочината ѝ е 8408 метра.
- В Индийския океан това е Яванската или Зондска падина, чиято дълбочина е 7290 метра.
- В Южния океан – Южната Сандвичева падина (South Sandwich Trench), дълбока 7385 метра.
- В Северния ледовит океан това е бездната Молой (Molloy Deep), която се намира в протока Фрам и дълбочината ѝ е 4877 метра.
В тези дълбини не прониква слънчева светлина и тук цари пълен мрак. Но и в тях има живот. Какво знаят учените за тези най-дълбоки места на Земята?
Марианската падина
Марианската падина е океанска бездна с дължина 2542 км, в която се намират няколко от най-дълбоките точки на Земята. Към днешна дата само 27 учени са се спускали в бездната Чалънджър – най-дълбоката точка на Марианската падина. Първите, които са се гмурнали там, са били изследователят Жак Пикар и лейтенант от флота Дон Уолш, които се осмелили да се спуснат през 1960 г.
Макензи Герингер, която предприема експедиция през 2014 г. до бездната Сирена (10 500 м) – една от другите най-дълбоки части на падината – с колеги от Хавайския университет в Маноа, наблюдава предизвикателните условия, които съществуват в тъмнината.
„Няма слънчева светлина – казва тя. – Температурите са ниски, обикновено около 1 – 2°C. Наляганията са високи, до 1034 бара в най-големите дълбочини на океана.“ Герингер сега е асистент-професор по биология в колежа на Нюйоркския университет.
Въпреки екстремните условия тук все пак има живот. Според учените съществата, които живеят в най-дълбоките места на планетата, имат подобни характеристики, въпреки че са уникални за всеки отделен регион.
Съществата, живеещи тук, са приспособени да оцеляват на много големи дълбочини. Те могат да издържат на много високо налягане, което може да увреди ензимите и белтъците в техните организми. Но учените са срещнали и дълбоководни риби, и ракообразни. Най-голямата дълбочина, на която е видяна риба, е 8000 м.
Пуерториканската падина
Край бреговете на Пуерто Рико се намира едноименната падина, на границата между Карибско море и Атлантическия океан. Тази падина е доказателство за древна субдукция, при което една тектонска плоча се плъзга под друга, създавайки дълбока бездна.
Изместването на тектонските плочи обяснява и присъствието на група вулканични острови в този регион, тъй като субдукцията е същият тип тектонична активност, която може да доведе до издигане на магма изпод земната кора.
Яванска падина и Южна Сандвичева падина
Едва през 2021 г. тези две дълбоководни падини са проучени подробно от учените. Оказва се, че в Южната Сандвичева падина температурата пада под нулата и това е единственото такова място сред всички дълбочини на Земята. В тъмните води на двата басейна учените са открили няколко вида риби, както и някои безгръбначни.
Бездната Молой
В протока Фрам, който се намира между Гренландия и архипелага Шпицберген, се намира най-дълбоката точка на Северния ледовит океан – бездната Молой.
В тази падина, както са установили учените, живеят много малко същества, главно няколко вида безгръбначни.
Въпреки че тези дълбоководни зони по света може да изглеждат много отдалечени, те са засегнати от човешката дейност. Учените са успели да открият наличието на микропластмаса дори на тези дълбоки места.
ВИЖТЕ ОЩЕ: Геолози описаха появата на следващия суперконтинент - Амазия
