Рамзес II се жени за дъщеря си, а Клеопатра VII се омъжва за брат си, но колко често срещан е бракът в царските и обикновените семейства?
Често се казва, че древните египетски царски особи са се женили в семейството, като фараоните са се женили за братя и сестри, а понякога дори и за деца. Но има ли истина в твърдението?
Отговорът е да: хората в Древен Египет – както с царска кръв, така и обикновени хора – са се женили за свои роднини, но подробностите варират в зависимост от периода и класата.
Сред общото население браковете между брат и сестра се случвали често по времето, когато римляните контролирали Египет – от 30 г. пр.н.е. до 395 г. сл.Хр. – но те са били по-редки в по-ранни периоди от време, сочат древните записи. Междувременно древноегипетските царски особи понякога са се женили за своите братя и сестри – практика, която може да отразява религиозни вярвания, а фараоните понякога са се женили за собствените си дъщери.
Потомците на Клеопатра оцелели ли са, за да създадат легендарната царица Зенобия?
„Въпросът за практиката на кръвосмешението в Древен Египет поражда много дискусии“, казва египтологът Марсело Кампаньо пред Live Science.
Примери за египетски владетели, които са се оженили за свои братя и сестри, включват Сенвосрет I (управлявал около 1961 г. пр.н.е. до 1917 г. пр.н.е.), който бил женен за сестра си Неферу; Аменхотеп I (управлявал около 1525 г. пр.н.е. до 1504 г. пр.н.е.), който бил женен за сестра си Ахмос-Меритамун; и Клеопатра VII (царувала около 51 г. пр.н.е. до 30 г. пр.н.е.), която била омъжена за брат си Птолемей XIV, преди той да бъде убит.
Имало и случаи на фараони, които се женели за дъщерите си: Рамзес II (управлявал около 1279 г. пр.н.е. до 1213 г. пр.н.е.) взел за жена Меритамен, една от дъщерите си.
Фараоните в Египет често имали множество съпруги и наложници, а кръвосмесителните бракове понякога са създавали деца. Някои учени предполагат, че инбридингът е допринесъл за медицинските проблеми на Тутанкамон, както пишат в статия от 2010 г. от Захи Хавас, бивш египетски министър на антиките, и негови колеги.
Женитбата брат – сестра
Много египтяни от царско потекло са сключвали бракове брат – сестра, за да подражават на практиката на Озирис и Изида, две египетски божества, които също били брат и сестра.
„Озирис е един от най-важните богове в египетската религия. Съпругата му, Изида, е негова сестра според някои древни египетски космогонии“, казва Лейре Олабария, преподавател по египтология в университета в Бирмингам,. „По този начин царските особи са сключвали близки родствени бракове, за да подражават на Озирис и Изида и да увековечат образите им като богове на Земята.“
В Древен Египет имало повече от една Клеопатра
Кампаньо е съгласен, че бракът Озирис – Изида помага да се обясни защо бракът брат – сестра е бил практикуван от особите с царско потекло.
Сред нецарските особи бракът между брат и сестра, изглежда, не е станал широко разпространен до времето на римското управление, когато записите показват, че е имало значителен брой бракове между братя и сестри.
Олабария смята, че може да е трудно да се открият бракове между братя и сестри след началото на Новото царство (около 1550 г. пр.н.е. до 1070 г. пр.н.е.) поради промените в начина, по който се използвали египетските думи. Например, „терминът „snt“ обикновено се превежда като „сестра“, но в Новото кралство започва да се използва и за съпруга или любовница“, казва Олабария.
Римско управление
Защо броят на браковете брат – сестра се е увеличил по време на римското владичество, е източник на спорове. В книгата си „Семейството в Римски Египет: сравнителен подход към междупоколенческата солидарност и конфликт“ Сабине Хюбнер, професор по древни цивилизации в Базелския университет в Швейцария, пише, че много от тези бракове може всъщност да са били с мъж, който е осиновен в семейството на съпругата малко преди брака. Родителите без син може да са искали това споразумение, тъй като това би означавало съпругът да се премести в дома им, вместо дъщеря им да го напусне. Това би било важно за финансовата стабилност на родителите, когато остареят, обяснява Хюбнер. Тази практика на официално осиновяване на зет се е появила в други древни общества, включително Гърция.
Осиновяването на зет е най-доброто обяснение защо бракът брат – сестра е засвидетелстван толкова често в Римски Египет, казва Хюбнер. „Това ми се струва по-очевидният случай от обявяването на обществото на Римски Египет за единствения случай в човешката история, когато браковете между братя и сестри са приветствани сред обикновените хора“, пише тя.
Нова теория: Тутанкамон може да е загинал пиян в катастрофа
Някои учени не са сигурни, че осиновяването може да обясни защо браковете между брат и сестра са били чести в Римски Египет. „Формулировката на египетските брачни договори – „син и дъщеря на една и съща майка и един и същи баща“ – изключва осиновяването във всички тези случаи“, казва Брент Шоу, почетен професор по класика в Принстънския университет.
Има и други възможни обяснения защо браковете между братя и сестри често са се случвали в Римски Египет. Една от възможностите според Олабария е, че родителите са го насърчавали, така че имуществото и богатството да не бъдат разделени, когато те починат. Кампаньо отбелязва, че практиката, изглежда, се е появила до голяма степен в части от населението с гръцки произход, а Олабария допъълва, че бракът между брат и сестра може да е бил използван като своеобразен маркер за самоличност на египтяни от гръцки произход.
ОЩЕ: Хабсбургската челюст: деформация от кръвосмешение
