Изследване на психолози от университета Райърсън в Торонто (Канада) е установило, че терапия, съчетаваща слушане на музика и слухова невростимулация, помага за ефективно справяне със соматичната и когнитивната тревожност. Учените описват резултатите от работата си в статия, публикувана в списание PLoS One.
През последните 20-30 години тревожността и тревожните разстройства са станали много по-чести, особено сред подрастващите и младите хора. Те са нанесли щети не само на благосъстоянието и щастливия живот на хората, но и на икономиката, в случая на Съединените щати, изисквайки от 42,3 до 46,6 милиарда долара. Пандемията от коронавирус също е дала своя принос: възрастните американци три пъти по-често били диагностицирани с тревожни разстройства през пролетта на 2020 г. в сравнение със същия период на 2019 г.
Вътрешен мир: Как да останем спокойни в тревожна ситуация
Има много методи за лечение за тревожност, включително с лекарства – селективни инхибитори на обратното захващане на серотонин, инхибитори на обратното захващане на серотонин-норепинефрин, бензодиазепини, – а също и когнитивни стратегии, поведенческа терапия и т.н. Но препаратите против тревожност невинаги действат и много пациенти изпитват неприятни странични ефекти като сексуална дисфункция. Други методи не са налични навсякъде и понякога хората, които са склонни към тревожност, не се повлияват от лечението.
Затова учените продължават да търсят алтернативни подходи. Един от тях е слушането на музика, което може да намали тревожността. Според някои изследвания то може дори да е по-ефективно от приемането на успокоителни като мидазолам. Това вероятно се дължи на неврохимични ефекти, водещи до повишени нива на ендогенни опиоиди и допамин. Освен това музиката намалява нивата на кортизол и предотвратява неговия ръст.
Авторите на новото изследване са тествали как работи музиката в комбинация с ABS (auditory beat stimulation) – неинвазивна невромодулаторна техника, при която звуковите вълни се използват за създаване на комбинирани тонове, бинаурални или моноаурални ритми в алфа (8-13 херца), бета (14-30 херца), тета (четири-осем херца), гама (30-50 херца) или делта (един-четири херца) честотни диапазони. Комбинираните тонални сигнали могат да бъдат генерирани чрез наслагване на две синусоидални вълни със съседни честоти.
Да се справим сами с тревожността в няколко лесни стъпки
В изследването участвали 163 души, приемащи анксиолитици (транквиланти). Те били разпределени на случаен принцип в четири групи, според метода на лечение: първата група – комбинирана (музика и ABS), втората – само музика, третата – ABS, четвъртата – контролна (слушане на розов шум, комбинация от звукови вълни с интензитет, който намалява с увеличаване на честотата). Всички доброволци попълнили въпросници за своите музикални предпочитания, съкратен личностен въпросник на Айзенк и индивидуални версии на въпросника за състоянието на когнитивната и соматична тревожност.
Музиката за всеки човек била избрана с помощта на изкуствения интелект LUCID, въз основа на предпочитанията и емоционалното състояние на пациента. Слуховата невростимулация включвала комбинации от тонове, възпроизвеждани в едното или двете уши и предизвикващи изменения в мозъчната активност. И трите групи доброволци изтеглили специално приложение на своите смартфони, затворили очи и слушали 24-минутен сеанс.
Реакция на пациентите със соматична тревожност (А) и когнитивна тревожност (В) на трите метода за лечение (с лилав цвят е отбелязана контролната група. Изображение: Adiel Mallik, Frank A. Russ
Сред участниците с умерена степен на тревожност най-голямо снижване на физическите симптоми било установено при тези, които слушали както музика, така и ABS, или тези, които слушали само музика, в сравнение с контролната група. Когнитивната тревожност (свързана с мисли и чувства) отново отслабвала най-много при доброволците с умерена степен на това състояние, които слушали както музика, така и ABS. За хората с тежка тревожност максималният ефект бил в групата, която слушала изключително музика.
Резултатът от пандемията: все по-голяма интернет зависимост и социална тревога
„Една от причините за такъв силен ефект може да е изборът на бавно темпо на музиката. Музиката с бавно темпо е свързана с намаляване на честотата на дишане, сърдечната честота, потоотделянето, телесната температура и мускулното напрежение. <…> Интересно е, че не открихме значителна разлика в намаляването на соматичната тревожност между ABS и розовия шум при участници с умерена личностна тревожност. Това може да се обясни с факта, че розовият шум засилва релаксацията и подобрява качеството на съня“, отбелязват авторите на изследването.
