Екип астробиолози откриха необичайно място в най-сухата пустиня на нашата планета, където процъфтява сложен живот.
В пустинята Атакама, чиято сурова среда се сравнява с тази на Марс, е открита крайбрежна скала, обитавана от гъби, амеби, цианобактерии и други организми – стигат им морските пръски и яркото слънце. Откритието разширява списъка с възможни области на Марс, където си струва да се търсят признаци на живот.
Южноамериканската пустиня Атакама се смята за най-сухото място на Земята. По-рано там не са падали валежи в продължение на десетилетия, но сега средното ниво рядко достига 20 милиметра годишно. За сравнение, в Сахара средните годишни валежи са 76 милиметра, а в пустинята Такламакан (Китай) – до 50 милиметра. Тази изключително недружелюбна среда ни позволява да си представим възможните условия на живот на други планети като свръхсухия Марс.
Къде се намира най-сухата пустиня на Земята?
Но екстремната сухота не означава безжизненост: в Атакама многократно са откривани различни организми. Обитаемостта на пустинята беше доказана още през 2018 г., когато екип от повече от 40 изследователи откри там устойчива микробиота, адаптирана към толкова сурови условия. А тази пролет, под повърхността на пустинята, на дълбочина 4,2 метра, геолозите откриха свидетелства за древен живот, който може да се е заселил там преди 19 хиляди години.
Този път международен екип астробиолози съобщиха за откриването на микробна общност в скала край бреговете на южноамериканския полуостров Мехильонес в Тихия океан. Както отбелязват експертите, този полуостров е най-забележимата неравност на линейната граница на Северно Чили.
Скалният блок се състои от гранитоидни скали с базалтови включвания (дайки). В южната част на полуострова учените открили малка черна екосистема, от която взели проби за анализ. Статия с резултатите е публикувана в списание Scientific Reports.
Микробните общности колонизирали само върховете на 50-метрови скали, на места дебелината на микробния слой достигал четири сантиметра. Интересното е, че заселените участъци са обърнати строго на юг – термографията показала, че температурата там е с 20°C по-ниска, отколкото в безжизнените райони, където учените регистрирали 44,8°C.
Биолозите предполагат, че пустотата на по-ниските райони (въпреки че там влажността е по-висока) се дължи на това, че в южните райони има много повече слънце – да напомним, че най-високото ниво на ултравиолетова радиация е регистрирано в Атакама.
На най-слънчевото място на Земята радиацията е като на Венера
Експертите са видели и двусантиметрови пръстовидни кулички от клетки в скалите, където имало бактерии и цианобактерии. Метагеномният анализ разкрил голямо разнообразие от микробни видове, включително архейни и еукариотни. За съществен фактор за живота и основен източник на вода авторите на статията считат морските пръски, които падат върху скалите, когато вълните на Тихия океан се разбиват в тях. Сензорите за влажност разкрили същото.
Това се потвърждава от морските видове, които живеят там: водорасли, корали, мекотели и някои безгръбначни. Освен това на скалите оцеляват амеби, протисти и дори мъхове.
Карбонатната природа на средата обяснява изобилието от цианобактерии. Особеното внимание на учените привлякъл видът Limnofasciculus, открит на езерото Байкал. Тези цианобактерии образуват бентосни микробиалити, тоест утайки, образувани от дънни организми. Възможно е откритите пръстовидни структури да са резултат от карбонатни утайки.
Черният цвят на откритите съобщества се придава от гъбите Hortaea werneckii, които се развиват прекрасно в изключително солени среди. Гъбата синтезира много меланин, който може да защитава микробиалитите от ултравиолетова радиация – подобен ефект вече е наблюдаван в пустинни, скалисти и степни зони.
Около 400 "порти на ада" преброиха в Саудитска Арабия
Освен микробните общности биолозите изследвали състава на биосигнатурите. Те изолирали карбонатни киселини, които биха могли да бъдат потенциално доказателство за живот на Марс – пустинята Атакама отдавна се смята за моделна среда. С други думи, към местата, където се търси марсиански живот, можем да добавим скали като чилийските, до които някога е плискал океан.
