Дървото на живота често е по-скоро като лоза, която се извива, с пипала, прегръщащи се за кратко, преди да достигнат до небето или да изсъхнат в нищото.
Въпреки че е казано много за неандерталските и човешките клонове на човечеството, става все по-ясно, че в миналото ни е имало чести срещи с друг близък роднина – Денисовия човек.
Наскоро публикуван преглед на съществуващите изследвания върху ДНК на денисовци от генетиците на Тринити колидж в Дъблин Линда Онгаро и Емилия Уерта-Санчес дава информация за това как собствената ни биология е била повлияна от историята на народ, за който все още знаем толкова малко.
Неандерталците и ранните хора са започнали по едно и също време да погребват мъртвите си
Според тяхното тълкуване на свидетелствата редица денисовски популации, които са били адаптирани към средата в целия Азиатски континент и извън него, са предали своите гени на нашите собствени предци многократно, дарявайки ни със селекция от своите предимства, точно както са направили неандерталците, пише ScienceAlert.
„Общо погрешно схващане е, че хората са еволюирали внезапно и спретнато от един общ прародител, но колкото повече научаваме, толкова повече осъзнаваме, че кръстосването с различни хоминини се е случило и е помогнало за оформянето на хората, които сме днес“, казва Онгаро, първи автор на изследването.
В сравнение с изследването на неандерталски останки, гробове и артефакти, нашето академично запознанство с денисовците е забележително скорошно и ограничено. Само шепа зъби и кости, принадлежащи на тези изчезнали роднини, са открити през последните десетилетия.
След поредица от генетични анализи, които започнали с пръст на млада женска кост през 2010 г., сега се смята, че останките принадлежат на неописана досега група хоминини, които са станали генетично различни от неандерталците преди около 400 000 години – най-вероятно няколкостотин хиляди години след като неандерталците са станали различни от собствените ни предци.
Нашето разбиране за обхвата, културата и адаптациите на денисовците се изгражда бавно през годините, намеквайки за богато разнообразие от хора с генетично наследство, което се простира от Сибир до Югоизточна Азия и през Океания дори до Америка.
„Чрез използване на оцелелите денисовски сегменти в съвременните човешки геноми учените са открили доказателства за най-малко три минали събития, при които гени от отделни денисовски популации са си проправили път в генетичните сигнатури на съвременните хора“, казва Онгаро.
Сред съществуващите гени, за които е известно, че произхождат от денисовците, са последователности, често срещани в тибетските популации, които помагат на организма да се справи с относително ниски количества кислород, ДНК, което дава тласък на папуанския имунитет, и гени, открити сред инуитските линии, които влияят върху изгарянето на мазнините, за да се справят по-добре със студа.
Те се присъединяват към различните гени, разменени чрез чести взаимодействия с неандерталци, които са помогнали на някои от нас да преодолеят пандемии, повлияли са на външния ни вид и дори са оформили мозъка ни.
Изненадващо: Древните хора останали в последната ледена епоха в студена Централна Европа
Прегледът на Онгаро и Уерта-Санчес служи, за да подчертае не само това, което сме научили, но колко малко знаем за начина, по който отделните части на съвременните хора са били променени от срещи с тези изчезнали роднини.
„Има множество бъдещи насоки за изследване, които ще ни помогнат да разкажем по-пълна история за това как денисовците са повлияли на съвременните хора, включително по-подробни генетични анализи в недостатъчно проучени популации, които биха могли да разкрият понастоящем скрити следи от потекло на денисовци“, казва Онгаро.
Изследването е публикувано в Nature Genetics.
