Обичайната практика на медитация за осъзнатост – психологическо упражнение за фокусиране на вниманието върху текущите преживявания – може да има непредвидени социални последици - загуба на вина към другите, сочи ново изследване на американски и френски учени. Статия за това е публикувана в Journal of Personality and Social Psychology.
„Медитацията може да намали чувството за вина, като по този начин води до загуба на някои положителни човешки качества, например щедрост – казва водещият автор Андрю Хафенбрак от Foster School of Business при Вашингтонския университет в Сиатъл. – Отрицателните емоции могат да бъдат неприятни, но ни позволяват да се ориентираме в социалните ситуации и да поддържаме правилни човешки взаимоотношения.
Изследователите си поставили за цел да открият как медитацията за осъзнатост може да притъпи негативните емоции като гняв и чувство за вина. За тази цел те провели осем експеримента с повече от 1400 участници от САЩ и Португалия. Доброволците се подбирали наново за всеки нов експеримент: някои били възрастни американци, набрани от онлайн реклами, други били аспиранти, посещаващи португалски университет, а още една група се състояла предимно от студенти от Уортънската бизнес школа към Пенсилванския университет в САЩ.
Целителната сила на медитацията
В първото изследване учените демонстрирали, че медитацията за осъзнатост действително намалява чувството за вина. Доброволците били разпределени на случаен принцип, за да опишат някаква стара ситуация, която ги карала да се чувстват виновни, или да си спомнят предишния ден. След това слушали или осемминутен запис с управляема осъзната медитация, в която трябвало да се съсредоточат върху физическите усещания при дишането, или осемминутен контролен релаксиращ запис. Участниците, които слушали първия тип запис, съобщили за по-малко чувство на вина от тези в контролната група. Това се случвало независимо дали става дума за ситуация от далечното минало, или спомени от предишния ден.
След това същият изследователски екип провел шест други експеримента, за да провери как медитацията за осъзнатост влияе на просоциалното репаративно поведение, като например помирение с приятел, след като човекът е направил нещо, което му е причинило вреда. Оказало се, че доброволците, които преди това медитирали, са дали на човека, когото са обидили, около 17% по-малко време от тези, които не медитирали.
В последния експеримент участниците отново си спомняли за случаи, когато са наранили някого и са се чувствали виновни, преди да чуят запис на медитация за осъзнато дишане или „медитация на любяща доброта“. Участниците във втората група много по-често съобщавали за намерение да се свържат и да се помирят с хора, които преди това са наранили.
