Според съвременните представи фермерите дошли в Скандинавия от Анатолия. Това се случило преди около шест хиляди години. Първите земеделци извършили и първия геноцид в Северна Европа, оставяйки живи не повече от 10 процента от първоначалното население: Първите фермери в Скандинавия избили ловците събирачи.
Тези фермери обикновено се свързват с археологическата култура на фуниевидните чаши. Изминали около хиляда години и те били заменени от носителите на културата на бойните брадви (известна още като културата на шнуровата керамика). Представителите на тази култура повторили действията на първите имигранти от Анатолия – те почти напълно унищожили своите предшественици.
Но тъй като изтребването все пак не било пълно (приблизително 10 процента оцелели), успоредно с гореспоменатите земеделци съществували ловци събирачи, носители на Ямната култура. Съдейки по археологическите находки, такова съседство се наблюдавало главно на южното крайбрежие на Скандинавия.
Освен промяната на стратегиите за препитание преходът към неолита донесъл със себе си промени в демографията. По-големите, по-гъсти популации биха могли потенциално да създадат условия, при които болестите се разпространяват по-лесно, увеличавайки патогенното натоварване върху хората. Освен това всяка нова вълна от преселници най-вероятно е донесла със себе си нови заболявания, свързани с начина им на живот.
Изследователи от Стокхолмския университет (Швеция) и Шведския природонаучен музей са провели метагеномен анализ на ДНК, изолирана от зъбите на 38 души от каменната ера, открити на 11 места в Скандинавия. Резултатите от работата са представени в списание Scientific Reports.
ОЩЕ: Древните гени на човечеството се разбунтуваха срещу нас: учените откриха нови промени в тях
Образците принадлежали към различни култури: мезолитни ловци събирачи, неолитни ловци събирачи от Ямната култура, както и земеделци от културата на фуниевидните чаши и културата на бойните брадви.
Авторите изследвали микробното съдържание на тези скелетни образци и по този начин придобили представа за здравето и условията на живот на древните хора, както и за възможността за предаване на микроби между неолитни ловци събирачи и земеделците. Учените се интересували особено от патогени, които се предават чрез близък личен контакт (а не например чрез храна).
Анализът на 38 проби от останки разкрил 660 вида микроорганизми. При ловците събирачи са открити последователности, съпоставими с Neisseria meningitidis, която причинява менингококова болест. Тази инфекция обикновено се предава чрез слюнката – например при кашляне, кихане и целувка. Въпреки че менингитът е лесно лечим с модерни медицински лечения, в каменната ера инфекцията може да е била фатална.
Изследователите отбелязват, че N. meningitidis по-често се срещала в проби, получени от останки на ловци събирачи. Те предполагат, че тази инфекция е придружавала населението на Южна Скандинавия още от мезолита.
В процеса на анализа учените също открили в някои проби признаци на Neisseria gonorrhoeae, която причинява гонорея – инфекция, предавана по полов път. Не е напълно ясно кой е бил първият носител на този патоген.
Salmonella enterica, причинител на салмонелозата, е открита в двама представители на културата на фуниевидните чаши – първите фермери. S. enterica по-рано е идентифицирана в неолитни образци от други европейски обекти. Смята се, че хората са започнали да страдат от причиненото от нея заболяване в процеса на опитомяване на добитъка.
ОЩЕ: Как хората от каменната ера са избягвали кръвосмешението
При една възрастна жена от културата на фуниевидните чаши изследователите идентифицирали бактерията Yersinia pestis, която причинява чума. Това е едно от най-ранните откривания на Y. pestis досега.
Авторите на изследването подчертават, че в повечето случаи (с изключение на S. enterica) е невъзможно да се каже недвусмислено кой точно е бил първият носител на определен патогенен микроорганизъм: ловците събирачи или фермерите. Но е ясно, че те активно са обменяли тези организми, допълвайки картината на първите геноциди с огнища на заразни болести.
