Зашеметяващи открития и анализи променят разбирането ни за собствената ни еволюция и предлагат нова картина на „другите хора“, които нашите предци са срещали в Европа и Азия. Екип от учени пресъздаде лицето на "човека дракон" (Homo longi), което може да предложи нов поглед към нашето далечно минало. Тази реконструирана визия на „човека дракон“ е свързана с група ранни хора, наречени денисовци, които са бродили из части на Азия в продължение на хиляди години.
Изследователите смятат, че тези индивиди може да са предали части от генетичен материал, който е оформил хода на съвременната човешка еволюция, като е помогнал на нашите предци да се приспособят към различни пейзажи и климат.
ОЩЕ: Мистериозен изчезнал вид заложил гените си в съвременните хора
Човекът дракон и денисовците
Джон Гърче, работещ с National Geographic, е палеохудожникът зад този поразителен портрет. Денисовците са известни главно от оскъден запис на вкаменелости и ДНК, извлечени за първи път през 2010 г. от кост на пръст в Сибир. Учените казват, че тези древни хора са живели преди между 200 000 и 25 000 години, пресичали са пътищата си с Хомо сапиенс и са ни оставили генетични следи, наблюдавани днес в популации в Югоизточна Азия и Океания.
Неандерталците и тези ранни хора са нашите най-близки изчезнали роднини и те вероятно са допринесли за способността ни да се придвижваме и да се адаптираме към нови области на земното кълбо.
Защо черепът от Харбин има значение
Работник в североизточен Китай открива забележително пълен фосил преди много години, който става известен като черепа от Харбин. Някои експерти подозират, че може да е принадлежал на денисовец, тъй като има известни прилики с челюстна кост на 160 000 години, открита на Тибетското плато.
ОЩЕ: Детски зъб на 130 000 години дава повече информация как се е появил човекът
Тази челюстна кост, намерена в пещерата Сяхе, не може да бъде използвана за извличане на ДНК доказателства, но изследователите са използвали метод, наречен палеопротеомика, за да определят произхода ѝ.
Тъй като вкаменелостите от Харбин датират отпреди приблизително 150 000 години и се намирали в същия широк регион, където някога са бродили денисовци, много учени смятат, че това може да е най-пълният пример за тези неуловими хора.
Улики от лицето на денисовец
Гърче изградил модела си, като започнал с пластмасово копие на черепа от Харбин, което той изучавал, за да прецени характеристики като ширината на челюстта и изпъкналото чело.
Неговата цел била „да се доближа колкото мога до това да погледна в очите на тези изчезнали видове“, казва той пред National Geographic.
Той оценил размера на окото, като се позова на съотношението между диаметъра на очната ябълка и размера на очната кухина, след което използвал маркировки върху вкаменелостите, за да постави дъвкателните мускули на точните места.
ОЩЕ: Денисовата пещера е пълна с ДНК на древни хора
Изучаването на структурата на костите дало на Гърче улики за ширината и изпъкналостта на носа. Учените често разчитат на подобни методи за древни реконструкции, тъй като хрущялът не оцелява във вкаменелостите.
Чрез наслояване на мускули върху репликирания череп, Гърче създал модел с широка уста, здраво чело и череп в стила на съвременния човек – черти, които подчертават както нашата споделена линия, така и интригуващото разнообразие на тази изгубена група.
Доказателство за пътуване и кръстосване
Денисовците вероятно са отишли далеч, техни вкаменелости и следи от ДНК са открити от Сибир до Югоизточна Азия. Някои експерти посочват сериозни признаци, че те са се кръстосвали с Хомо сапиенс, което вероятно е увеличило способността на нашите предци да се справят с непознати височини и болести.
Историята разказва, че нашите предшественици са се срещали с тези други хора, предавали са гени, които подобрявали оцеляването, и след това са се отправяли към нови територии.
ОЩЕ: Накити на 45 000 години откриха в Денисовата пещера
Все още обаче не знаем защо самите денисовци са изчезнали или как са успели да изминат толкова големи разстояния в епохи, когато пътуването е било бавно и трудно.
В сравнение с неандерталците, останките от денисовци са изключително оскъдни, поради което възможната връзка на черепа от Харбин с денисовец вълнува много антрополози.
Всички допълнителни находки, като зъби или фрагменти от череп, могат да помогнат за прецизиране на нашата картина на тези древни роднини и да попълнят подробности за тяхната среда, социално поведение и хранене.
Поглед в миналото
Сега National Geographic представя модела на Гърче, отбелязвайки крайъгълен камък в нашето разбиране за това кои са тези хора. Някои виждат това реалистично творение като жизненоважен скок за всеки, който се интересува от човешкия произход.
ОЩЕ: Нашият прародител Луси може да е използвал инструменти преди повече от 3 милиона години
Доказателствата за кръстосване, разпръснатите останки и сега това реконструирано лице дават възможност да се замислим колко човешки групи някога са споделяли нашата планета. Изчезването на денисовците все още озадачава учените, но всяка нова информация разкрива повече за мястото им в нашето родословие.
Въпреки че може никога да не получим всички отговори за денисовците, частите от пъзела, които имаме, намекват за свят, изпълнен с разнообразни човешки популации. Всяка група може да е допринесла за генетичния гоблен, направил нашия вид това, което е днес.
Приликите на черепа от Харбин с тази челюстна кост в пещерата Сяхе подчертават как една находка от вкаменелости може да промени нашето мислене за ранните хора.
Тъй като все повече проучвания се насочват към тези и други артефакти, може да се появи по-пълен разказ за историята на денисовците – такъв, който ни напомня за нашето преплетено минало.
