Ако трябва да сравним едно днешно коледно-новогодишно пожелание, стъкмено готово в работилницата на Зукърбърг и изпратено с едно кликване върху мишката с пожеланията, изпращани и получавани преди век, много ще се засрамим. Антикварен магазин в Стария Пловдив предлага стари картички - сред тях и коледни. Те разкриват интересни особености, за които отдавна сме забравили.
Преди век, например, не се честити Коледа. Честито Рождество Христово е обичайният надпис на картичките. С това започва и текстът на обратната страна. А гърбът на картичката разкрива интересни истории. Очевидно, писмената форма на общуване там показва най-добрия си вид - сгъстено, с букви като мравки, да опишеш на ограничените сантиметри цялото житие - битие на семейството си, до пълни подробности. И дори не в телеграфен стил. Някои картички съдържат любопитни подробности, размисли, прошки. Има и такава, която е изпратена, само заради традицията. Иначе подателят й все още се сърди на получателя.
В типично момчешки стил, малък братовчед пише до голям, който учи в Париж. Обяснява му само какви усилия е положил, за да му изпрати картичката. И толкова! Картичките за Коледа и Нова година докъм 40-те съдържат символи като дечица, сняг, елхи и... прасета. Оказва се, че в началото на ХХ век прасето е било на късмет. То и сега е на късмет, стига да не го застигне африканска чума или поне намек за нея.
Прието е да се мисли, че у нас подаръци до 44-та е носил дядо Коледа, заменен после от съветския дядо Мраз. Поне официално. Неофициално дядо Мраз носи подаръци у нас от 1942-ра, както може да се види от една от картичките.
През 2012 година южнокорейци написаха, че ХХI век ще си остане най-незапазеният в цялата история на човечеството. Не остават хартиени носители, всичко е в мрежата. Стои там като вечно, но на практика умира със следващата технология и не оставя и знак след себе си.
Далеч по-примитивните времена обаче оставят знаци. И те са все по-любопитни, колкото повече се отдалечаваме от това време.
