Има стар философски въпрос за дърво в гората. Пада, без никой наоколо да го чуе, но произвежда ли звук? Попитайте квантовите физици и те ще ви кажат, че е имало звук – но не може да сте сигурни, че дървото е било там, пише NewScientist.
Квантовата механика отдавна е разширила границите на нашето разбиране за реалността в най-малките й мащаби. Многобройни експерименти са показали, че частиците се разпростират като вълни, например, или изглеждат сякаш са на повече от едно място наведнъж.
В квантовия свят знаем само вероятността нещо да се появи на едно или друго място – когато го погледнем, едва тогава заема определена позиция. Това е обезпокоявало Алберт Айнщайн. Той казвал, че му харесва да мисли, че Луната е там, макар и да не гледа към нея.
Сега нов клас експерименти подлагат на изпитание убеждението на Айнщайн, наблюдавайки дали квантовата странност се простира отвъд малкия свят на кварки, атоми и кюбити, в ежедневния свят на маси, столове и... ами, Луни.
Тези експерименти не само изследват дали има твърда граница между квантовия и класическия свят, но също така и истинската природа на реалността. Ако работата върви така, както някои теоретици очакват, тя може просто да ритне стола под краката на едно от най-твърдите ни убеждения: че нещата съществуват, независимо дали ги гледаме.
