Пътуването във времето отдавна се отхвърля като невъзможно отчасти поради прословутия парадокс на дядото. Тази главоблъсканица пита какво би се случило, ако някой пътува назад във времето и попречи на дядо си да има деца, като по този начин изтрие съществуването на самия пътник.
Още през 1993 година учените показаха, че телепортацията е възможна, когато екип от IBM публикува в списание Physical Review Letters статия за телепортиране на квантово състояние, а не само на обект.
През 1965 г. британският математик Роджър Пенроуз предлага хипотезата за космическата цензура. Това е концепция, която предполага, че сингулярностите – региони, където гравитацията е толкова силна, че тъканта на пространство-времето се разкъсва, никога не могат да бъдат разгледани, тъй като остават скрити зад хоризонта на събитията на черните дупки.
Във филма „Интерстелар“ от 2014 г. човечеството се възползва от червеева дупка близо до Сатурн, за да пътува до различни галактики за минути, докато търси нова, обитаема планета.
В света на квантовата физика, където правилата на ежедневната реалност, изглежда, се огъват и изкривяват, изследователите са направили толкова озадачаващо откритие, че, изглежда, изкривява самото време.
Съзнанието отдавна вълнува мислителите – от древните философи до съвременните невролози. Това е сложно явление, с което се сблъскваме ежедневно, но често ни е трудно да го дефинираме или разберем напълно.
Сравняването на Общата теория на относителността на Алберт Айнщайн с квантовата механика изисква някои неизвестни в момента физики и това кара някои учени да се запитат дали теорията на Айнщайн не се нуждае от някои корекции.
За първи път математическа рамка доказва, че общата теория на относителността на Айнщайн, която обяснява връзката между пространството, времето и гравитацията, е в съответствие с квантовата физика – клонът на науката, който описва поведението на електрони, фотони и други фундаментални частици.
Физици предложиха модификации на прословутия парадокс на котката на Шрьодингер, които биха могли да помогнат да се обясни защо квантовите частици могат да съществуват в повече от едно състояние едновременно, докато големите обекти (като Вселената), изглежда, не могат.
Международен екип физици е разработил уникален оптичен материал, който за първи път им позволил да демонстрират, че фотоните се държат като вълни и частици и също така носят квантова природа не само в пространството, но и във времето.
Черните дупки имат свойства, характерни за квантовите частици. Ново изследване предполага, че тези космически обекти могат да бъдат едновременно малки и големи, тежки и леки или мъртви и живи, точно като легендарната котка на Шрьодингер, пише Space.
Свикнали сме, че броенето на секунди, минути, часове е лесен начин да разберем продължителността между тогава и сега. Но на квантово ниво тогава невинаги е възможно.
Физици предложиха модификации на прословутия парадокс на котката на Шрьодингер, които биха могли да помогнат да се обясни защо квантовите частици могат да съществуват в повече от едно състояние едновременно, докато големите обекти (като Вселената), изглежда, не могат.
През 1965 г. британският математик Роджър Пенроуз предлага хипотезата за космическата цензура. Това е концепция, която предполага, че сингулярностите – региони, където гравитацията е толкова силна, че тъканта на пространство-времето се разкъсва, никога не могат да бъдат разгледани, тъй като остават скрити зад хоризонта на събитията на черните дупки.
Свикнали сме, че броенето на секунди, минути, часове е лесен начин да разберем продължителността между тогава и сега. Но на квантово ниво тогава невинаги е възможно.
Международен екип физици е разработил уникален оптичен материал, който за първи път им позволил да демонстрират, че фотоните се държат като вълни и частици и също така носят квантова природа не само в пространството, но и във времето.
Черните дупки имат свойства, характерни за квантовите частици. Ново изследване предполага, че тези космически обекти могат да бъдат едновременно малки и големи, тежки и леки или мъртви и живи, точно като легендарната котка на Шрьодингер, пише Space.
За първи път математическа рамка доказва, че общата теория на относителността на Айнщайн, която обяснява връзката между пространството, времето и гравитацията, е в съответствие с квантовата физика – клонът на науката, който описва поведението на електрони, фотони и други фундаментални частици.
Съзнанието отдавна вълнува мислителите – от древните философи до съвременните невролози. Това е сложно явление, с което се сблъскваме ежедневно, но често ни е трудно да го дефинираме или разберем напълно.
Пътуването във времето отдавна се отхвърля като невъзможно отчасти поради прословутия парадокс на дядото. Тази главоблъсканица пита какво би се случило, ако някой пътува назад във времето и попречи на дядо си да има деца, като по този начин изтрие съществуването на самия пътник.
Във филма „Интерстелар“ от 2014 г. човечеството се възползва от червеева дупка близо до Сатурн, за да пътува до различни галактики за минути, докато търси нова, обитаема планета.
Сравняването на Общата теория на относителността на Алберт Айнщайн с квантовата механика изисква някои неизвестни в момента физики и това кара някои учени да се запитат дали теорията на Айнщайн не се нуждае от някои корекции.
Още през 1993 година учените показаха, че телепортацията е възможна, когато екип от IBM публикува в списание Physical Review Letters статия за телепортиране на квантово състояние, а не само на обект.
В света на квантовата физика, където правилата на ежедневната реалност, изглежда, се огъват и изкривяват, изследователите са направили толкова озадачаващо откритие, че, изглежда, изкривява самото време.
Пътуването във времето отдавна се отхвърля като невъзможно отчасти поради прословутия парадокс на дядото. Тази главоблъсканица пита какво би се случило, ако някой пътува назад във времето и попречи на дядо си да има деца, като по този начин изтрие съществуването на самия пътник.
От сутрешното ви кафе до пътя, водещ до вашия офис и всички други неща и хора, които срещате всеки ден – всичко е част от класическия свят.
Още през 1993 година учените показаха, че телепортацията е възможна, когато екип от IBM публикува в списание Physical Review Letters статия за телепортиране на квантово състояние, а не само на обект.
През 1965 г. британският математик Роджър Пенроуз предлага хипотезата за космическата цензура. Това е концепция, която предполага, че сингулярностите – региони, където гравитацията е толкова силна, че тъканта на пространство-времето се разкъсва, никога не могат да бъдат разгледани, тъй като остават скрити зад хоризонта на събитията на черните дупки.
Във филма „Интерстелар“ от 2014 г. човечеството се възползва от червеева дупка близо до Сатурн, за да пътува до различни галактики за минути, докато търси нова, обитаема планета.
В света на квантовата физика, където правилата на ежедневната реалност, изглежда, се огъват и изкривяват, изследователите са направили толкова озадачаващо откритие, че, изглежда, изкривява самото време.
Съзнанието отдавна вълнува мислителите – от древните философи до съвременните невролози. Това е сложно явление, с което се сблъскваме ежедневно, но често ни е трудно да го дефинираме или разберем напълно.
Сравняването на Общата теория на относителността на Алберт Айнщайн с квантовата механика изисква някои неизвестни в момента физики и това кара някои учени да се запитат дали теорията на Айнщайн не се нуждае от някои корекции.
За първи път математическа рамка доказва, че общата теория на относителността на Айнщайн, която обяснява връзката между пространството, времето и гравитацията, е в съответствие с квантовата физика – клонът на науката, който описва поведението на електрони, фотони и други фундаментални частици.
Физици предложиха модификации на прословутия парадокс на котката на Шрьодингер, които биха могли да помогнат да се обясни защо квантовите частици могат да съществуват в повече от едно състояние едновременно, докато големите обекти (като Вселената), изглежда, не могат.
Действайки върху малка частица, левитираща в магнитен капан, физици измериха най-малкото гравитационно привличане, регистрирано някога.
Учените предлагат противоречиви теории, които съвместяват гравитацията на Айнщайн с квантовата механика, оспорвайки дългогодишни предположения.
Пътешествие във времето. Всички сме мислили за това в един или друг момент и темата е изследвана широко в научната фантастика.
Физици откриха, че вероятността светлинните кванти да бъдат в определено крайно състояние е с 5,9 процента по-малка от теоретичните предсказания.
Алберт Айнщайн е изразявал съмнения относно един от най-мистериозните аспекти на квантовата теория – квантовото заплитане.
Международен екип физици е разработил уникален оптичен материал, който за първи път им позволил да демонстрират, че фотоните се държат като вълни и частици и също така носят квантова природа не само в пространството, но и във времето.
В квантовата физика частиците съществуват в много състояния едновременно, докато не ги измерите. Може ли реалността наистина да работи по този начин?
Черните дупки имат свойства, характерни за квантовите частици. Ново изследване предполага, че тези космически обекти могат да бъдат едновременно малки и големи, тежки и леки или мъртви и живи, точно като легендарната котка на Шрьодингер, пише Space.
Свикнали сме, че броенето на секунди, минути, часове е лесен начин да разберем продължителността между тогава и сега. Но на квантово ниво тогава невинаги е възможно.
Нов експеримент може най-накрая да предложи косвена проверка на най-известното предсказание на физика Стивън Хокинг за черните дупки.
