Във филма „Интерстелар“ от 2014 г. човечеството се възползва от червеева дупка близо до Сатурн, за да пътува до различни галактики за минути, докато търси нова, обитаема планета.
В света на квантовата физика, където правилата на ежедневната реалност, изглежда, се огъват и изкривяват, изследователите са направили толкова озадачаващо откритие, че, изглежда, изкривява самото време.
Съзнанието отдавна вълнува мислителите – от древните философи до съвременните невролози. Това е сложно явление, с което се сблъскваме ежедневно, но често ни е трудно да го дефинираме или разберем напълно.
Сравняването на Общата теория на относителността на Алберт Айнщайн с квантовата механика изисква някои неизвестни в момента физики и това кара някои учени да се запитат дали теорията на Айнщайн не се нуждае от някои корекции.
За първи път математическа рамка доказва, че общата теория на относителността на Айнщайн, която обяснява връзката между пространството, времето и гравитацията, е в съответствие с квантовата физика – клонът на науката, който описва поведението на електрони, фотони и други фундаментални частици.
Физици предложиха модификации на прословутия парадокс на котката на Шрьодингер, които биха могли да помогнат да се обясни защо квантовите частици могат да съществуват в повече от едно състояние едновременно, докато големите обекти (като Вселената), изглежда, не могат.
Международен екип физици е разработил уникален оптичен материал, който за първи път им позволил да демонстрират, че фотоните се държат като вълни и частици и също така носят квантова природа не само в пространството, но и във времето.
Черните дупки имат свойства, характерни за квантовите частици. Ново изследване предполага, че тези космически обекти могат да бъдат едновременно малки и големи, тежки и леки или мъртви и живи, точно като легендарната котка на Шрьодингер, пише Space.
Свикнали сме, че броенето на секунди, минути, часове е лесен начин да разберем продължителността между тогава и сега. Но на квантово ниво тогава невинаги е възможно.
Времето вече няма място в новите формули, предназначени да обединят квантовата механика и теорията на относителността
Физици смятат, че времето може изобщо да не съществува и това открива нови възможности, към които трябва да се отнасяме сериозно, пише SciTechDaily.
Времето вече няма място в новите формули, предназначени да обединят квантовата механика и теорията на относителността
Физици смятат, че времето може изобщо да не съществува и това открива нови възможности, към които трябва да се отнасяме сериозно, пише SciTechDaily.
Физици предложиха модификации на прословутия парадокс на котката на Шрьодингер, които биха могли да помогнат да се обясни защо квантовите частици могат да съществуват в повече от едно състояние едновременно, докато големите обекти (като Вселената), изглежда, не могат.
Свикнали сме, че броенето на секунди, минути, часове е лесен начин да разберем продължителността между тогава и сега. Но на квантово ниво тогава невинаги е възможно.
Черните дупки имат свойства, характерни за квантовите частици. Ново изследване предполага, че тези космически обекти могат да бъдат едновременно малки и големи, тежки и леки или мъртви и живи, точно като легендарната котка на Шрьодингер, пише Space.
Международен екип физици е разработил уникален оптичен материал, който за първи път им позволил да демонстрират, че фотоните се държат като вълни и частици и също така носят квантова природа не само в пространството, но и във времето.
За първи път математическа рамка доказва, че общата теория на относителността на Айнщайн, която обяснява връзката между пространството, времето и гравитацията, е в съответствие с квантовата физика – клонът на науката, който описва поведението на електрони, фотони и други фундаментални частици.
Съзнанието отдавна вълнува мислителите – от древните философи до съвременните невролози. Това е сложно явление, с което се сблъскваме ежедневно, но често ни е трудно да го дефинираме или разберем напълно.
Сравняването на Общата теория на относителността на Алберт Айнщайн с квантовата механика изисква някои неизвестни в момента физики и това кара някои учени да се запитат дали теорията на Айнщайн не се нуждае от някои корекции.
Във филма „Интерстелар“ от 2014 г. човечеството се възползва от червеева дупка близо до Сатурн, за да пътува до различни галактики за минути, докато търси нова, обитаема планета.
В света на квантовата физика, където правилата на ежедневната реалност, изглежда, се огъват и изкривяват, изследователите са направили толкова озадачаващо откритие, че, изглежда, изкривява самото време.
Във филма „Интерстелар“ от 2014 г. човечеството се възползва от червеева дупка близо до Сатурн, за да пътува до различни галактики за минути, докато търси нова, обитаема планета.
В света на квантовата физика, където правилата на ежедневната реалност, изглежда, се огъват и изкривяват, изследователите са направили толкова озадачаващо откритие, че, изглежда, изкривява самото време.
Съзнанието отдавна вълнува мислителите – от древните философи до съвременните невролози. Това е сложно явление, с което се сблъскваме ежедневно, но често ни е трудно да го дефинираме или разберем напълно.
Сравняването на Общата теория на относителността на Алберт Айнщайн с квантовата механика изисква някои неизвестни в момента физики и това кара някои учени да се запитат дали теорията на Айнщайн не се нуждае от някои корекции.
За първи път математическа рамка доказва, че общата теория на относителността на Айнщайн, която обяснява връзката между пространството, времето и гравитацията, е в съответствие с квантовата физика – клонът на науката, който описва поведението на електрони, фотони и други фундаментални частици.
Физици предложиха модификации на прословутия парадокс на котката на Шрьодингер, които биха могли да помогнат да се обясни защо квантовите частици могат да съществуват в повече от едно състояние едновременно, докато големите обекти (като Вселената), изглежда, не могат.
Действайки върху малка частица, левитираща в магнитен капан, физици измериха най-малкото гравитационно привличане, регистрирано някога.
Учените предлагат противоречиви теории, които съвместяват гравитацията на Айнщайн с квантовата механика, оспорвайки дългогодишни предположения.
Пътешествие във времето. Всички сме мислили за това в един или друг момент и темата е изследвана широко в научната фантастика.
Физици откриха, че вероятността светлинните кванти да бъдат в определено крайно състояние е с 5,9 процента по-малка от теоретичните предсказания.
Алберт Айнщайн е изразявал съмнения относно един от най-мистериозните аспекти на квантовата теория – квантовото заплитане.
Международен екип физици е разработил уникален оптичен материал, който за първи път им позволил да демонстрират, че фотоните се държат като вълни и частици и също така носят квантова природа не само в пространството, но и във времето.
В квантовата физика частиците съществуват в много състояния едновременно, докато не ги измерите. Може ли реалността наистина да работи по този начин?
Черните дупки имат свойства, характерни за квантовите частици. Ново изследване предполага, че тези космически обекти могат да бъдат едновременно малки и големи, тежки и леки или мъртви и живи, точно като легендарната котка на Шрьодингер, пише Space.
Свикнали сме, че броенето на секунди, минути, часове е лесен начин да разберем продължителността между тогава и сега. Но на квантово ниво тогава невинаги е възможно.
Нов експеримент може най-накрая да предложи косвена проверка на най-известното предсказание на физика Стивън Хокинг за черните дупки.
Учени са установили, че квантовите процеси играят роля при възникването на спонтанни мутации в процеса на дублиране на ДНК.
Времето вече няма място в новите формули, предназначени да обединят квантовата механика и теорията на относителността Физици смятат, че времето може изобщо да не съществува и това открива нови възможности, към които трябва да се отнасяме сериозно, пише SciTechDaily.
на границата на Вселената светът ще изглежда плосък, двуизмерен, като холограма, която отстрани ни изглежда като триизмерна.
Моника Грейди е професор по планетология и космическа наука в британския Open University, която често води тематични лекции за широката аудитория.
