Психолози от Китай и САЩ са създали игрови модел, за да разберат как са се развивали клюките. Изследването показало, че повечето участници клюкарстват, дори и да им струва скъпо. Други свидетелства сочат, че обсъждането на трети лица укрепва сътрудничеството и ограничава егоизма в групата.
Клюките отдавна се смятат за фактор за сближаване на хората. Те се споменават в древни текстове от Омир и Езоп и дори в ранна Месопотамия, а според някои оценки съвременните хора отделят до един час на ден за клюки. Обсъждането на личности, които не присъстват при говорещите, е присъщо на всички – и мъже, и жени, млади и стари, богати и бедни. Но независимо от универсалния характер на клюките, не се знае много за тяхната еволюция.
Има предположение, че сплетните обединяват групи и по този начин увеличават шансовете за оцеляване. Има също версия, че рискът да станат обект на подобни „дискусии“ насърчава хората към корпоративно поведение и ги възпира от антисоциални действия, допринасяйки за сътрудничеството.
Екип психолози от Китай и САЩ са намерили свое обяснение за клюките. Те разработили еволюционен теоретично-игрови модел, който изявил еволюционното предимство на клюкарите пред хората, които не говорят за другите. Статия за това е публикувана в списание PNAS.
Изследователите обърнали внимание на това, че сплетните не носят преки материални ползи на техните разпространители, но все пак остават важна част от живота на човека. Авторите предложили теория за еволюционния цикъл на клюките, според която обсъждането на чужда репутация насърчава другите хора да се грижат за своята собствена.
По такъв начин клюкарите имат сдържаща егоизма сила, когато са в група, и в крайна сметка печелят предимство. Авторите отбелязват също, че сплетните и опасенията за репутацията еволюират едновременно и развиват сътрудничеството.
В разработения теоретично-игрови модел хората имали избор между две стратегии: сътрудничество с друг агент или клюки с него за трети агент. На участниците била предложена игра за сътрудничество, при която, ако играчът реши да си сътрудничи, той харчи пари за това, а партньорът му получава изгода. В създадения модел играчите имали шест варианта за сътрудничество и два варианта за клюки – общо 12 стратегически комбинации.
Новото на модела, както уточняват изследователите, е, че участниците формират собствено мнение за другите. Системата за репутация помагала да се оцени как хората променят своите стратегии въз основа на това, което знаят за своя партньор. Оказало се, че когато първият агент няма информация за репутацията на втория, изборът на стратегия е случаен. Но с течение на времето, когато информацията за втория играч ставала повече, първият се адаптирал към нея. Според авторите на модела това не позволявало на агентите да се оценяват взаимно в категориите „добър“ и „лош“.
Играта се състояла от три фази: взаимодействие, клюки и актуализиране на стратегията. По време на всяка итерация играчите формирали свои убеждения за взаимните си стратегии. След това изследователите наблюдавали за еволюционни траектории. Оказало се, че по-голямата част от популациите еволюират в клюкари. Развитието се оказало толкова устойчиво, че хората клюкарствали, дори ако това е скъпо. Освен това най-често срещаната стратегия била експлоататорската, когато играчите си сътрудничат само когато са сигурни, че за партньорът им се грижи за репутацията си, в противен случай клюкарстват.
Както отбелязват авторите, резултатите от конструирания модел предполагат, че клюкарите имат еволюционно предимство пред тези, които не сплетничат. По-нататъшното развитие на клюките поддържа цикъла, а в крайна сметка клюкарите се размножават и си сътрудничат по-добре. Освен това обсъждането на другите сдържа егоизма на опортюнистите и създава система за взаимно наблюдение.
