Биолози предложиха ново обяснение на измирането на мегалодона – най-голямата акула в историята на планетата. Изводите на учените са представени в сп. Journal of Biogeography.
Гигантската акула Carcharocles megalodon е живяла преди 2,3–2,6 милиона години. Тя е достигала дължина 18 метра – тройно повече от голямата бяла акула.
За измирането на мегалодоните обикновено се сочат климатични изменения, но палеонтолозите от университета на Цюрих са стигнали до друг извод.
Учените са изследвали останки от мегалодони, открити във всички океани на планетата, и са установили, че не климатът е погубил гигантските акули, а спадането на видовото разнообразие на жертвите и появата на хищници конкуренти.
В ранния миоцен (преди около 16 милиона години) мегалодоните са обитавали предимно Северното полукълбо, топлите води край Северна Америка и Европа, а също и Индийския океан.
След това те са се разпространили и към моретата на Азия и са стигнали до крайбрежията на Южна Америка. Средата на миоцена е отбелязана с максимална численост на мегалодоните, а в късния миоцен е бил пикът на тяхното разпространение по планетата.
Учените не са открили пряка връзка между климатичните колебания и изчезването на мегалодоните. В студените периоди акулите не са ставали по-малко, а в топлите – повече.
Като по-значима учените смятат еволюционната траектория на други видове – морските бозайници, които са ловували мегалодоните, са изчезнали, а в същото време са се появили нови хищници – предците на косатките и големите бели акули.
Тези видове се оказали успешни съперници на мегалодоните, като са изместили акулите от намаляващите хранителни ресурси.
