Каменните оръдия на труда за нарязване и обработка на храна са изиграли важна роля в еволюцията на Homo sapiens: благодарение на тях тревопасната маймуна с големи челюсти и малък мозък се е превърнала човек с голям мозък си сравнително малко лице. До този извод са стигнали учени, публикували статия в сп. Nature.
Първият етап от процеса е бил преходът към даващата повече енергия месна храна (това се е случило преди около 2,5 млн. години). Но хората започнали редовно да готвят храната чак преди 500 000 години. В промеждутъка еволюцията на човека се е придвижвала напред поради обработката на храна.
За проверка на своята идея авторите са провели експеримент. Те прикрепили електроди на лицата на няколко доброволци и измерили количеството време и сила, необходими за разкъсване на месо в три вида – сурово, сурово, но обработено (нарязано и надробено) и приготвено. Оказало се, че човешките зъби не са в състояние да обработват сурово месо. Но дори най-примитивната обработка рязко икономисва усилия от челюстите и позволява месото да се раздроби на годни за обработка парчета.
Каменните оръдия, с които нашите предци са рязали на парчета суровото месо и зеленчуците, са намалили потребността от големи зъби, челюсти и развити дъвкателни мускули. След това е започнал процес по естествен отбор на малки лица, а също развитие на речеви апарат. Освен това месната храна е давала енергия, необходима за работата на големия мозък.
Новото изследване е призвано да оспори "хипотезата за готвенето" – нейните привърженици твърдят, че именно приготвянето на храна на огън е създало условията за появата на по-умни и способни към членоразделна реч хоминини. По-скоро, признават учените, речта идва от двустепенен процес – първоначално от обработката на храната, а след няколкостотин хиляди години еволюцията е била ускорена от готвенето.
