Настъпването на Новата година е времето, когато обичайно се прави равносметка на изминалата година и се правят планове за бъдещето. Да се реализират всички тези глобални планове, обаче понякога е много по-трудно, отколкото да се направи „списък с желания“ за следващата година, пише Forbes.
Още: Археолози откриха подземен лабиринт на инките, потвърждавайки вековен слух
Още: Разплетоха загадка, свързана с древните кенгура
Психолозите смятат, че това може да се дължи на „неуместна енергия“. Въпреки че може да имаме добра представа какво искаме да подобрим, понякога просто ни липсва разбиране за това „как ще стигнем дотам“. За щастие науката идва на помощ.
Психолозите настояват, че не трябва да разчитаме само на силата на волята, за да постигнем целите си; стремежът към бързо решение на дългогодишни проблеми също няма да работи. Учените обаче препоръчват да се създаде система, която ще помогне да се трансформира желаното поведение в поведение по подразбиране и тогава ще стане много по-вероятно да постигнем целите си.
#1. Целите са високи, навиците са малки
Желанието ни да „започнем от нулата“ често ни кара да си поставяме много амбициозни цели. Например казваме си, че искаме да постигнем много строги цели за отслабване през следващата година. Идва обаче Новата година и мотивацията ни често избледнява – психолозите твърдят, че цялата работа е в това, че целта ни първоначално е била много нереалистична.
Още: Да доживееш до 124 години - китайка споделя тайните на дълголетието
Още: Как мравките могат да помогнат в проблема със задръстванията
Вместо да преследваме много ефимерна цел да отслабнем, по-добре е да си създадем навик да правите леки 20-минутни тренировки през ден през първите 3 месеца. Психолозите съветват да се съсредоточим върху нещо устойчиво и ефективно.
За още любопитни и полезни статии - очакваме ви във Viber канала ни! Последвайте ни тук!
Още: Лицето на "човека дракон": сензационна реконструкция на древния хоминид
С други думи, трябва да започнем с нещо минимално – ежедневна разходка или леко разтягане и постепенно да изградим и затвърдим този навик. Основната идея е да включим желаното поведение в нашия списък с поведения по подразбиране. Когато тези прости навици се развият и затвърдят, ще ни бъде много по-лесно да преминем към по-сложни задачи, като ходене на фитнес или джогинг.
Психологът Торстен Мартини-Хюнгер предлага друг начин, по който можем да създадем трайни навици: чрез планиране на действие „ако – то“. Всичко, което трябва да направим, е да свържем желаното поведение със ситуационен знак, който ще служи като „тригер“.
Така че, вместо да разчитаме на произволен момент, за да се задействаме, можем да решим нещо от рода „всеки ден, преди да започна работа, ще правя пет коремни преси“.
Още: Наистина ли гробницата на Александър Велики е скрита в базиликата „Сан Марко“ във Венеция?
Още: Може ли изкуственият интелект да ни помогне да разберем езика на животните?
„Практическият съвет е да свържете планираното поведение със ситуационни знаци, които предоставят добри възможности за инициирането им – казва Мартини-Хенгер. – Такова „ако – то“ планиране не е магия и няма да доведе до успешно прилагане на планираното поведение всеки път, но ще увеличи вероятността за неговото завършване.“
#2. Целите изискват свръхчовешки усилия, навиците са автоматични
Повечето хора вярват, донякъде погрешно, че нашето поведение е подтикнато от чувства и желания. Смятаме, че приготвяме сутрешното си кафе, защото се чувстваме уморени или недоспали. В много случаи обаче истината е, че нашата сутрешна чаша или други подобни процедури са просто въпрос на навик. Това погрешно приписване на „вътрешни състояния“, а не на навици, е разкрито в скорошно изследване, ръководено от психолога Асаф Мазар.
„Навиците са важни, защото могат да се активират автоматично без съзнателна мисъл, което означава, че навиците често са реакцията по подразбиране, към която се връщаме, освен ако нямаме силно желание да действаме по различен начин“, обяснява той.
Според друго изследване на колегата му Уенди Ууд навиците формират близо 40% от ежедневното ни поведение. Това представлява забележителна възможност да „автоматизираме“ желаните от нас поведения и да ги превърнем в действия, които можем да изпълняваме почти пасивно.
Полезен съвет, който Мазар споделя за култивиране на желани навици, е да намалим „триенето“ между себе си и желаното поведение. Триенето се отнася до незначителни препятствия, които пречат на нашите планирани действия. Например, вместо да разчитаме на самоконтрола си, когато изпробваме по-здравословна диета, можем просто да спрем да съхраняваме вредни закуски в кухнята си и да ги заменим с вкусни, но здравословни храни.
„Откриваме, че триенето може да окаже огромно влияние върху поведението, но хората са склонни да подценяват ефектите му, когато се опитват да променят навиците си“, обяснява изследователят.
Създаването на новогодишни обещания не е лошо нещо, но трябва да се постараем повече, за да дадем на нашите решения шанс. Изграждането на по-добри навици може да гарантира, че нашите цели и нашето самочувствие ще останат стабилни през цялата година.
ВИЖТЕ ОЩЕ: Науката през 2022 година: Между пандемията и изключителни открития в други области